3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 30.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 764/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация за обслужване на земеделската дейност „Гарант-95” /КОЗД „Гарант-95”/- [населено място], срещу решение № 174 от 25.04.2012 г., постановено по в. гр. д. № 397/2012 г. на Великотърновски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 19 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 787/2011 г. на Павликенски районен съд, с което по реда на чл.58 ЗК са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на КОЗД „Гарант-95”, проведено на 10.09.2011 г., и кооперацията – ответник е осъдена да заплати на ищците Н. М. Н. и Н. Х. И. деловодни разноски в размер на сумата 30 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие със закона на изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на оспорените с исковете по чл.58 ЗК решения поради несъответствието им с изискванията, съдържащи се в устава на Кооперацията от 24.04.2004 г. Касаторът излага подробни доводи за неприложимост на устава от 24.04.2004 г. и за приложимост на последващия устав от 27.12.2010 г., според правилата на който е свикано и проведено събранието от 10.09.2011 г. Моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковете с присъждане на разноските.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с бланкетно твърдение, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : 1. Обезпечителната мярка „спиране изпълнението на решенията, приети от общото събрание на кооперацията”, означава ли, че приетият от събранието устав не следва да се прилага, че не е действащ и не е валиден; 2. Кой е приложимият и действащ устав на кооперацията, след като по партидата на кооперацията е обявен само един устав.
Ответниците по касация Н. М. Н. и Н. Х. И. от [населено място] оспорват искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил решението по гр. д. № 787/2011 г. на Павликенски районен, с което по предявени от Н. М. Н. и Н. Х. И. в качеството им на член – кооператори в КОЗД „Гарант-95” искове с правно основание чл.58 ЗК са отменени решенията на Общото събрание на КОЗД „Гарант-95” от 10.09.2011 г., след като е анализирал фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, аналогичен на приетия от първата инстанция – че решенията са взети в нарушение на уредените в Устава на Кооперацията от 24.04.2004 г. правила за кворум и мнозинство и за редовно свикване и провеждане на събранието. За правилно е счетено становището на първоинстанционния съд, че преценката за законосъобразност на оспорените с исковете решения следва да се извърши съобразно разпоредбите на устава от 24.04.2004 г., а не на приетия впоследствие устав от 27.12.2010 г., според който е свикано и проведено събранието. Неприложимостта на новоприетия устав е мотивирана с постановеното на 02.03.2011 г. определение по гр. д. № 991/2010 г. на Павликенски районен съд, с което на основание чл.61 ЗК е спряно изпълнението на решенията на общото събрание на КОЗД „Гарант-95” от 27.12.2010 г., сред които и решението за приемане нов устав, и с наличието на произнесено към датата на свикване на събранието от 10.09.2011 г. съдебно решение, с което решенията от 27.12.2010 г. са отменени на основание чл.58 ЗК. Решаващият въззивен състав е изразил становище, че обезпечителната мярка по чл.61 ЗК е препятствала действието и прилагането на приетия с решението от 27.12.2010 г. устав и че до приемане по надлежния ред на друг устав дейността на кооперацията е подчинена на действалия до 27.12.2010 г. предходен устав от 24.04.2004 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към предмета на въведения с исковете по чл.58 ЗК правен спор, но не съставляват правни въпроси от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса кой устав е следвало да намери приложение при свикването и провеждането на общото събрание от 10.09.2011 г. след преценка на конкретните факти и доказателства по делото. Решаващият извод, че оспорените по съдебен ред решения са незаконосъобразни, тъй като са взети в нарушение на съдържащите се в устава от 24.04.2004 г. правила, е формиран в зависимост от възприетата фактическа обстановка по делото, свързана с приемането на новия устав от 27.10.2010 г., отменящ предходния устав на кооперацията – ответник от 24.04.2004 г., спирането на изпълнението на решението за приемане на новия устав като мярка на обезпечение по чл.61 ЗК и свикването на общото събрание от 10.09.2011 г. според устава, чието изпълнение е спряно в предходен момент с акт на съда по чл.61 ЗК. Евентуалните грешки на съда при възприемане на фактическата обстановка по спора и при прилагане на разпоредбата на чл.61 ЗК са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, а доколкото те са от значение за правилността на въззивното решение, не могат да бъдат съобразявани в стадия на производството по чл.288 ГПК. В тази насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, с които е отречена възможността касационните основания по чл.281, т.3 ГПК да служат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационно обжалване на въззивното решение не би могло да се допусне и в случай, че посочените в изложението въпроси се приемат за обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е основал искането си за достъп до касация на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да изложи каквито и да било съображения в подкрепа на твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е равнозначно на надлежно въвеждане на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което настоящият състав не дължи произнасяне по него.
Ответниците по касация не са претендирали разноски и такива не следва да се присъждат, въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 от 25.04.2012 г., постановено по в. гр. д. № 397/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :