О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
Гр.София, 18.03.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 120 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Ч” АД, гр. С. срещу определение № 1341/29.12.2008г., постановено по ч.гр.д. № 4107/08г. от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на “Ч” АД срещу разпореждане от 22.08.2008г. по гр.д. № 23428/2008г. на Софийския районен съд. С това разпореждане е отхвърлено искането на частния жалбоподател за издаване на основание чл.410 от ГПК на заповед против Н. Х. П. за изпълнение на парични вземания /цена на доставена електроенергия/.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основана на произнасянето от въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът Н. Х. П. , гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният Софийски градски съд е приел, че дължимата държавна такса по заявлението е внесена по сметка на Софийския районен съд съгласно представената с частната жалба квитанция, но е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за отхвърляне на искането на частния жалбоподател по чл.410 от ГПК. Изложил е съображения, че в т.12 на заявлението не са конкретизирани обстоятелствата, на които са основава вземането – не е посочен недвижимият имот, за който се отнася потребената електрическа енергия, респ. абонатният номер или партидата на длъжника, както и по какъв начин е формирана и какви компоненти включва сумата на начислената енергия.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Частният жалбоподател поставя като съществени за делото въпросите необходимо ли е в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се посочва недвижимият имот, до който е доставена електрическата енергия, и следва ли съдът, след като констатира нередовност, да даде възможност на заявителя да я отстрани. В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК представя разпореждания за издаване на заповеди за изпълнение и за откази за издаването им, постановени от различни съдилища, като твърди, че подадените заявления са с едно и също съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, частният жалбоподател е поставил съществени процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Изводите на въззивния съд са основани на тълкуването на нормите на чл.410, чл.411, чл.127 и чл.129 от ГПК, приложими към разглеждания казус, и същите са от значение за крайния резултат от произнасянето на съда.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове. В случая частният жалбоподател сочи издадени заповеди за изпълнение в негова полза, както и откази, постановени от състави на Софийския районен съд, Кюстендилския районен съд и Районен съд гр. К.. Липсват данни за влизането в сила по посочените актове на съдилищата, но при липсата на задължителна за съдилищата практика по поставените въпроси и нуждата от тълкуване на приложените правни норми по нов за националното право институт, касационното обжалване следва да се допусне.
По тези съображения настоящият съдебен състав допуска касационното обжалване на въззивното определение по ч.гр.д. № 4107/2008г. на Софийския градски съд.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
Съгласно чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 от ГПК, т.е. по съдържание – на исковата молба и по отношение на приложенията към нея /пълномощно и документ за платена държавна такса/. Заповедното производство предоставя на кредитора облекчен ред за защита, като развитието му е обусловено от процесуалното поведение на длъжника. При липса на оспорване на вземането кредиторът би могъл да се снабди с изпълнителен титул, без да доказва основателността на претенцията си, докато оспорването на задължението изисква предявяването на иск по общия ред. Гарантирането на правата на длъжника, чрез уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК, изисква индивидуализация на вземането на кредитора. Изложението на обстоятелствата, на които са основава претенцията, следва да е в степен, която е необходима за длъжника, за да може той да се направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането или да не го оспорва. Във всеки отделен случай на предявяване на вземания със заявлението по чл.410 от ГПК индивидуализацията би била специфична, но основанието и размерът са задължителни реквизити. В т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК основанието би могло да се отрази чрез посочване на договора, от който произтича, но и досежно вещта, за която се отнася извършената продажба или услуга. При обществен доставчик на енергия индивидуализацията на основанието предполага свързване на задължението с конкретния длъжник, но и в съчетание с друг признак поради съществуващата възможност за възникване на множество облигационни отношения между едни и същи страни. Ролята на такъв признак има вещта, за която е доставена енергията – чрез описание на имота или по друг начин, достатъчен за отграничаване на поетите задължения.
Настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление е редовно по смисъла на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, а именно: изложени са обстоятелствата, на които се основа вземането.
Заявителят е посочил, че длъжникът е ползвал, доставена от дружеството електрическа енергия, през периода от 06.10.2007г. до 31.05.2008г. и не е заплатил задължението си. “Ч”АД е отразен като обществен доставчик на електрическа енергия на обособената територия, а длъжникът е индивидуализиран, освен с трите си имена, и с ИТН /измервателна точка номер/. Последният белег – персонален номер на потребителя, е достатъчен за индивидуализация на съществуващите договорни отношения предвид на възприетия от доставчика начин за отчитане на потребената енергия.
Законосъобразни са изводите на въззивната инстанция, че за районния съд не съществува задължение за даване на указания за отстраняване на нередовностите на заявлението. Разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК не препраща изрично към чл.129 от ГПК относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл.410, ал.2 във вр. чл.127 и чл.128 от ГПК и по основателността на искането по чл.411 от ГПК. В Глава 37 – чл.425, ал.2 от ГПК е предвидена изрична възможност районният съд да дава писмени указания, но само когато не е използван образец на заявлението или използваният е неправилен. Разпоредбата на чл.101, ал.1 от ГПК, вменяваща задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК. Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт – заявление за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл.127, ал.1 и 3 или по чл.128, т.1 и 2 от ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице предпоставките за издаване на заповед на изпълнение, поради което обжалваното въззивно определение и разпореждането за отхвърляне на заявлението на “Т” АД по чл.410 ГПК следва да се отменят и да се постанови издаването на заповед на изпълнение.
По разноските. На основание чл.81 от ГПК ответникът следва да заплати разноски на частния жалбоподател. Не е представен списък на разноските съгласно чл.80 от ГПК, поради което съдът ги определя на сумата от 166.30 лв. за трите съдебни инстанции.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1341/29.12.2008г., постановено по ч.гр.д. № 4107/08г. от Софийския градски съд, и разпореждане от 22.08.2008г. по гр.д. № 23428/2008г. на Софийския районен съд за отхвърляне на искането за издаване на основание чл.410 от ГПК на заповед за парични вземания /цена на доставена електроенергия/, като ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заплащане от Н. Х. П. , ЕГН: **********, гр. С., ул.”Р” № 29, на “Ч”АД, гр. С., ул.”Г” № 1* на сумата от 2904.36 лв. за доставена от “Ч”АД на Н. Х. П. с ИТН 3000691249 електрическа енергия за периода от 06.10.2007г. до 31.05.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението – 15.08.2008г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 161.09 лв. – законната лихва върху главницата за периода от 30.11.2007г. до 11.07.2008г. и на сумата от 166.30 лв. – разноски за производството.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: