О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
Гр.София, 25.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 12 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. З., гр. Я. срещу решение № 73/17.10.2008г., постановено по гр.д. № 120/08г. от Бургаския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 36/18.04.2008г. по гр.д. № 546/07г. на Я. окръжен съд и Ц. З. е осъден да заплати на “Б” ЕО. сумата от 12384 лв., представляваща разходи за поправка на недовършени и некачествено изпълнени СМР по договор за изработка от 28.06.2006г. с лихва от 06.12.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът “Б” ЕО. , с. Л. обл. Ямболска оспорва жалбата и наличието на основанията за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение Бургаския апелативен съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка – реставриране /ремонт/ на двуетажна жилищна сграда, собственост на възложителя, като след приключването на работата сградата да може да се ползва по предназначение – за живеене. Изпълнителят /касатор в настоящото производство/ извършил работата с недостатъци, изразяващи се в недовършени СМР на стойност 7812 лв. и лошо изпълнени СМР, за чиято поправка е необходима сумата от 4572 лв. По възражението на изпълнителя за липса на проект за работата решаващият състав е изложил съображения, че не е налице предупреждение от негова страна, отправено до възложителя, поради което той е поел задължение за изпълнение на работата съобразно капацитета му на специалист и до нивото според чл.261, ал.1 от ЗЗД, а отговорността за недостатъци следва да се ангажира на основание чл.260, ал.2 от ЗЗД. Апелативният съд не е приложил презумпцията на чл.264, ал.3 от ЗЗД за липса на възражения за неправилно изпълнение с оглед недоказаност на приемането на работата от страна на възложителя.
Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитието на правото, тъй като съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси: Налице ли е договор за изработка при липсата на форма?, Н. ли е отговорност на изпълнителя при липса на предоставен от възложителя проект за СМР?, Н. ли е отговорност на изпълнителя при липса на възражение от страна на възложителя по реда на чл.264, ал.2 от ЗЗД?
Н. състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правната аргументация на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване.
Първият поставен въпрос за формата на договора за изработка не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, както и не се е спорило по съществуването на облигационно отношение между страните, обективирано в договора от 28.06.06г., поради което същият няма характер на съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
По втория и третия въпрос за обвързаността на отговорността на изпълнителя за недостатъци при липсата на предоставен проект на СМР и на възражения от страна на възложителя, въззивният съд е изложил съображения и е аргументирал правните си изводи на база на приетите за установени факти и обстоятелства по делото. И по двата въпроса решението на въззивния съд е резултат не на неправилно тълкуване или прилагане на законовите разпоредби, регламентиращи отговорността на изпълнителя за недостатъци на извършената работа, а на формиране на вътрешното му убеждение по релевантните за спора факти и обстоятелства. Бургаският апелативен съд е коментирал липсата на предупреждение от страна изпълнителя за необходимост от проект и респективно възможността за освобождаване от отговорност по реда на чл.260, ал.2 от ЗЗД. Правилото на чл.264, ал.2 от ЗЗД е обвързано, не само с липсата на възражения на възложителя, но и с неосъществяване на акт по приемане на работата. Посочените факти – предупреждение и приемане на работата са включени в хипотезите на цитираните законови разпоредби. По тези съображения настоящият състав на ВКС счита поставените въпроси и свързани с тях основания по чл.280, ал.1 от ГПК за оплаквания за неправилност на въззивния акт, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК. Следва да се отбележи, че обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с приложеното към касационната жалба Решение № 1661/06.12.1999г. по гр.д. № 972/99г. на ВКС, V г.о. относно определянето на приемането на работата, не само като фактическо, но и като правно действие. Решенията на арбитражните съдилища не се включват в основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което настоящият състав не ги обсъжда.
Въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е твърде общо и свързано с популярността и разпространението на договорите за строителство, докато законодателят има в предвид допускане на касационното обжалване с оглед на необходимостта от решаването на конкретен правен въпрос, който да е от значение за развитието на правната наука и правоприлагането.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът по касационната жалба, но не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73/17.10.2008г., постановено по гр.д. № 120/08г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: