Определение №1347 от 42002 по гр. дело №4226/4226 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1347

С. 29.12.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 2 декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 4226/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт П. Х., срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV с-в, № 93 от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 66/2014г., с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд, № 2019 от 11.12.2013г. по гр.д. № 3729/2013г., с което са уважени предявените от Б. Ц. Б. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Б. Ц. Б. от гр. Д. Д. в подадения писмен отговор от пълномощника му адв. Д. С. П., моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от Б. Ц. Б. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че ищецът не е извършил нарушение на трудовите си задължения. Дисциплинарното уволнение е наложено на основание чл.187, т.3, т.7, т.9 и т.10 от КТ за това, че на 04.05.2013г. от 13.26 ч. до 13.42 ч. ищецът като водач на МПС-товарен К., на длъжност „шофьор-специален автомобил-тампонажник”, при изпълнение на обичайните си трудови задължения е осъществил непозволен 16 минутен престой в хале-стар стопански двор в [населено място], посочено като обект на местопрестъпление по образувано досъдебно производство. Приел е, че техническите и технологичните правила относно изпълнението на работата са елемент от задълженията на работника по трудовото правоотношение, но те са указания преди всичко относно начина, по който уговорената работа трябва да бъде изпълнявана, като неспазването им се изразява в отклонение от предписанията относно това с какви технически средства и при каква последователност трябва да се изпълнят отделните трудови операции, от които се състои уговорената работа. От доказателствата по делото не може да се приеме за установено, че при транспортирането на съответното количество, с което е натоварен автомобилът, от сондажите и шахтите до ІІ Н., то не може да престоява изобщо.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът [фирма] приповтаря оплакванията и доводите за неправилност на въззивното решение, посочени в касационната жалба. Изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При това положение касационно обжалване не може да се допусне. Изложените оплаквания за неправилност на съдебния акт съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно посоченото по-горе ТР касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На ответника по жалбата Б. Ц. Б. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 400 лв.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV с-в, № 93 от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 66/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Б. Ц. Б. от гр. Д. Д. сумата 400 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
makale