1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 18.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 938 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Телекомплект ЕВП“ ООД – [населено място] срещу определение № 64 от 3. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 14015/2017 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение № 207874 от 5. 09. 2017 г. по гр. д. № 52315/2016 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Телекомплект ЕВП“ ООД за изменение на определение № 157218 от 27. 06. 2017 г., поправено с определения № 407923 от 15. 05. 2018 г. и № 49506 от 16. 10. 2018 г., по същото дело на СРС в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му и уважаване на подадената молба по чл. 248 ГПК, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Допускането на касационното обжалване жалбоподателят основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулира като значими за изхода на делото следните въпроси: 1. Допустимо ли е възражение за прекомерност, направено за първи път в производството по чл. 248 ГПК, когато последното съдебно заседание, в което е приключило производството по делото е било закрито? и 2. Преклудирано ли е възражение за прекомерност, когато същото не е заявено в първото по делото съдебно заседание, ако страната поискала разноските е направила искането си с отговора на исковата молба, като в първото открито заседание делото е било отложено? Касационният жалбоподател поддържа, че поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна „САЛП АД – клон България“ КЧТ-гр. София изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа частната касационна жалба и съобрази доводите на страните, прие следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния едноседмичен срок.
За да потвърди първоинстанционния акт за отхвърляне на искането по на ищеца за изменение на определението от 27. 06. 2017 г. по гр. д. № 52315/2017 г. на СРС за прекратяване на производството по делото в частта за разноските поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено на 1 280 лв., въззивният съд е счел, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна поради недопустимост на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Изложил е съображения, че ищецът е имал възможност да участва в производството, но не е направил своевременно искане за присъждане на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в намален размер, което не може да бъде заявено впоследствие. По делото е проведено открито съдебно заседание, за което жалбоподателят е бил уведомен и в което е участвал, съответно е имал възможност да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК преди производството по делото да бъде прекратено. Заявеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение съдът е преценил като преклудирано.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, които могат да бъдат сведени до по-общите въпроси за срока, в който следва да бъде направено възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, и за възможността същото да бъде да бъде заявено в срока и по реда на чл. 248 ГПК, съответстват на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е обусловило решаващия му извод за потвърждаване на първоинстанционния акт по чл. 248 ГПК. В определение № 36 от 26. 01. 2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е даден отговор на тези правни въпроси. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното определение с посочената практика на ВКС по поставените правни въпроси. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва съществуването на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация.
Съгласно определение № 36 от 26. 01. 2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната – искане за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него – без открити заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя така дадените отговори на правните въпроси.
По същество на частната касационна жалба:
При постановяване на обжалваното определение въззивният съд, независимо от позоваването на цитирания акт на ВКС, не е приложил правилно дадените в него разрешения и в отклонение от тази практика е приел, че в случая правото по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, тъй като е упражнено от ищеца по делото в срока и по реда на чл. 248 ГПК, поради което искането му с основание последната цитирана разпоредба подлежи на отхвърляне. С оглед дадените отговори на поставените въпроси определението е неправилно.
В случая искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е направено от ответника по предявения иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца „Телекомплект ЕВП“ ООД към „САЛП АД – клон България“ КЧТ за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, основание за образуване на гр. д. № 52315/2016 г. на СРС, с отговора на исковата молба, в който е било релевираното и възражението за арбитражно споразумение. Към отговора са приложени доказателства за договореното и изплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв., с ДДС. Препис от отговора на исковата молба и тези доказателства не са връчвани на ищеца. По делото е проведено открито съдебно заседание на 26. 04. 2017 г., в което са участвали процесуални представители на двете страни, като на ответника е дадена възможност писмено да изрази становище по доводите на ищеца за допустимост на иска и компетентност на съда да разгледа спора. Делото е отложено за разглеждане в открито съдебно заседание за 5. 07. 2017 г. След депозиране на становището на ответника производството по делото е било прекратено поради извод на съда за основателност на отвода за арбитражна клауза с определение, постановено в закрито съдебно заседание на 27. 06. 2017 г. С това определение съдът е отменил акта си за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 5. 07. 2017 г. и е присъдил на ответника сумата от 6 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. С оглед тези факти възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ищеца с молба по чл. 248 ГПК в срока по ал. 1 на същата разпоредба, следва да се приеме за своевременно и непреклудирано. Касае се до такова развитие на производството по делото, при което ищецът е бил препятстван да възрази срещу прекомерния размер на платения адвокатски хонорар преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото. В случая не е проведено последно съдебно заседание по чл. 149 ГПК и производството е приключило с постановяване на акт за прекратяването му в закрито заседание, поради което досежно срока за упражняване на правото по чл. 78, ал. 5 ГПК от ищеца не намира приложение нормата на чл. 80 ГПК. Направеното от ищеца, след постановяване на определението за прекратяване на исковото производство, по реда и в срока по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е допустимо, което налага преценката на основателността му с оглед заявеното искане по чл. 248 ГПК.
Според разясненията в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6. 11. 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС преценката дали адвокатското възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Ако съдът, след тази преценка, изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар при съблюдаване на минималния размер, установен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая производството по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет вземане по чл. 266 ЗЗД за възнаграждение по договор за изработка е приключило с постановяване на определение за прекратяване на производството, като разрешеният спорен въпрос с оглед възражението на ответника за наличие на пречка за упражняване на правото на иск е бил за съществуването на арбитражно споразумение на страните. По делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Следва да бъде отчетено, че защитата на ответника е реализирана с подробен отговор на исковата молба, в който наред с доводите за недопустимост на иска, са направени възражения по същество и искания за приемане на писмени доказателства, за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и гласни доказателства. Визираните обстоятелства от значение за преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК обосновават извод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 6 000 лв. с включен ДДС, което при съобразяване на предвидения в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер от 1 280 лв. /с оглед цената на иска – 25 000 лв./, съответно 1 436 лв. с ДДС настоящият състав намира, че следва да бъде намалено до 2 200 лв., с ДДС.
По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК и частната жалба срещу определението на Софийски градски съд са частично основателни, като определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъдат намалени от 6 000 лв. на 2 200 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 64 от 3. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 14015/2017 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение № 207874 от 5. 09. 2017 г. по гр. д. № 52315/2016 г. на Софийски районен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Телекомплект ЕВН“ ООД по чл. 248 ГПК за изменение постановеното определение № 157218 от 27. 06. 2017 г. по гр. д. № 52315/2016 г. на СРС, поправено с определения № 407923 от 15. 05. 2018 г. и № 49506 от 16. 10. 2018 г. по същото дело, в частта за разноските, като същите се намалят от 6 000 лв. до 2 200 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 157218 от 27. 06. 2017 г. по гр. д. № 52315/2016 г. на Софийски районен съд, поправено с определения № 407923 от 15. 05. 2018 г. и № 49506 от 16. 10. 2018 г. по същото дело, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на разноските, които „Телекомплект ЕВП“ ООД – гр. София е осъдено да заплати на „САЛП АД – клон България“ КЧТ – гр. София на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от 6 000 лв. на 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 64 от 3. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 14015/2017 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение № 207874 от 5. 09. 2017 г. по гр. д. № 52315/2016 г. на Софийски районен съд в останалата част, с която е оставена без уважение молбата на „Телекомплект ЕВН“ ООД по чл. 248 ГПК за намаляване на разноските в частта от 2 200 лв. до 1 280 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: