О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1354
С. 29.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 935 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Т. Н. със съдебен адрес [населено място],постоянно пребиваваща в Германия,чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 316 от 20.04.2012г. по в.гр. д.№ 365 по описа за 2012г. на Русенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 228 от 3.02.2012г. по гр.д. № 5624/2011г.на Русенски районен съд като е отхвърлен като неоснователен предявения иск от К. Т. Н. против И. Б. С. за промяна на режима на упражняване на родителските права спрямо малолетното им дете Л.,определен с решение по гр.д.№ 4133/08г.на Р. като й се предостави упражняването на родителските права,да се определи местоживеенето на детето при нея в Германия като се разреши то да напусне страната и да се установи при нея и да се определи режим на лични отношения на бащата с детето и бъде осъден да заплаща месечна издръжка.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за изпълнението от страна на въззивния съд на задължението му по чл.272 от ГПК да мотивира постановения от него акт.Сочи се и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/поради липса на съдебна практика/ по следните поставени въпроси: 1.може ли в производство по промяна на родителски права да се предявява и иск за заместване на съгласието на родител за пътуване на детето в чужбина, 2. налице ли е произнасяне по искане за заместване на съгласието на родител за пътуване на детето в чужбина,когато съдът се е произнесъл само за времето,посочено в режима на лични отношения през лятото.Счита и че противоречиво се разрешават от съдилищата следните въпроси: 1.основание ли е за промяна на родителски права възпрепятстването на контактите на детето с другия родител,2. наличието на недостоверни данни,уронващи моралния облик на родителя основание ли е да се приеме, че той няма необходимите възпитателски качества,3. при противоречие в констатациите,съдържащи се в изготвения социален доклад и в изслушаните свидетелски показания,на кое доказателствено средство следва да се даде превес и 4.дължи ли съда служебно произнасяне за настаняване на детето при трето лице,ако се установи,че и двамата родители не могат ефективно да упражняват родителските права.Позовава се на определение на ВКС и на две влезли в сила решения на В. и Ш..
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства, въззивният съд е приел,че родителските права по отношение на малолетното деца Л./на 11 години/следва да продължат да се упраж-няват от бащата,защото интересите му не налагат допускане на промяна. Съдът е акцентирал на обстоятелството,че майката на детето е напуснала страната през 2007г.,когато го е оставила при чужди хора,в рискова среда и мизерни битови условия.През продължителен период от време не се е интересувала от него,през което време бащата,подпомаган от майка си е създал отлични битови и всички необходими условия за физическото и интелектуално развитие на детето.Връзката между майка и дете е била прекъсната и да се допусне исканата промяна означава да се откъсне то от обичайната домашна и училищна среда,от приятели и съученици,за да живее в несигурна и неизвестна обстановка.
При така изложените мотиви –поставените от касатора въпроси са годно общо основание за допустимост,доколкото са свързани с решава-щите мотиви на съда.По същите не следва да се допуска касационно об-жалване,защото не са налице специалните основания по чл.280 ал.1 от ГПК
Не се сочи практика на ВКС,на която въззивното решение да противоречи.В. съд е съобразил критериите,установени с ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г.,и в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например №802 от 23.03.11г. по гр.д.№ 1783/09г.на ІV г.о., № 712 от 15.02.11г.по гр.д.№ 81/10г.на ІІІ г.о./.Преценката си е направил съобразно съотносимите за спора обстоятелства,свързани с възпитателс-ките качества на всеки от родителите,начина им на живот, продължител-ността и ефективността на полаганите грижи към детето,изразената готовност да живее с него/не само като заявление,но и като реално предприети действия за това/,обсъдил е с каква помощ разполагат родителите,социалната им среда /включително бит,нрави,условия на живот/,жилищно-битовите условия на всеки един,финансови възможности, пол и възраст на детето, изразеното предпочитание,като направените правни изводи са съобразно приетите за установени обстоятелства.В този смисъл въззивният съд е изпълнил задължението си за мотивиране на акта.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.В съдебната практика няма спор,че исковете по чл.127 ал.2 от СК /за промяна на родителски права/ и по чл.127а ал.2 от СК/за заместване на съгласието на родител при разногласие на родителите за пътуване на дете в чужбина/ – могат да се предявяват както самостоятелно- в отделни производства,така и съвместно,като по всеки един от тях съдът дължи отделно произнасяне.В случая съдът не се е произнесълпо иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК,защото такъв не е предявен. Видно от исковата молба и от доклада по делото – съдът е приел/и страната не е оспорила/,че е сезиран само с иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК./Доколкото се е искало промяна на родителските права в полза на майката, която постоянно живее в Германия и за да бъде осигурена възможност за изпълнение на евентуално положително съдебно решение,искането за определяне местоживеене на детето в Германия, е разширено като е добавено – да бъде заместено съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина/.По делото не са събирани доказателства и не са изследвани предпоставките на иска по чл.127а ал.1 от СК. По тези причини е ирелевантен поставения въпрос налице ли е произнасяне по искане за заместване на съгласието на родител за пътуване на детето в чужбина, когато съдът се е произнесъл само за времето,посочено в режима на лични отношения през лятото.
Не е налице и посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Съгласно ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г. възпре-пятстването на контактите на детето с другия родител е едно от обстоятел-ствата,които съдът взема пред вид при преценката си дали следва да се допусне промяна на режима за упражняване на родителските права.То освен,че следва да бъде установено по делото/за да се счете,че е налице/,се преценя наред с всички останали установени факти и обстоятелства. Примерно изброяване на релевантните обстоятелства се съдържа в горецитиранато ППВС №1/74г.Сред тях попадат и посочените от касаторката в поставения от нея въпрос- морален облик на родителя и неговите възпитателски качества.Преценката за тях не се извършва въз основа на „недостоверни данни”,а въз основа на ангажираните по делото доказателства,сред които са социалния доклад и свидетелските показания. При противоречие в съдържащите се в тях констатации – съдът съобразно общите правила за доказването извършва преценката си на кое доказателствено средство следва да се даде превес. В производство по чл.127 ал.2 от СК,което е производство на спорна съдебна администрация, в което съдът определя начина за упражняване на материални субективни права,решавайки съобразно установените по делото факти и обстоятелства и интереса на детето – кой родителите следва да упражнява родителските права.В това производство съдът не дължи произнасяне за настаняване на детето при трето лице.Цитираните от касатора две влезли в сила решения не следва да бъдат съобразявани, защото касаят други случаи,при различна от установената в настоящето производство фактическа обстановка.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице нито едто от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 316 от 20.04.2012г. по в.гр. д.№ 365 по описа за 2012г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: