О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
С. 15.05.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1835 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от А. К. З. със съдебен адрес в [населено място],чрез процесуалния представител адвокат А. и от Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 1732 от 29.10.12г. по в.гр.д.№ 1650/12г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 10.02.12г. по гр.д.№ 7020/10г.на Софийски градски съд,като е осъдена Прокуратурата да заплати на А. К. З.,на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него обвинение по чл.325 ал.1 от НК,за което е оправдан с присъда,постановена по н.о.х.д. № 11459/06г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 28.07.09г.,а в останалата част до претендирания размер от 30 000лв. искът е отхвърлен.
Като основание за допустимост и на двете касационни жалби се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с твърдението,че съдилищата противоречиво разрешават въпросите за съдържанието на понятието „справедливост”,изведено като принцип при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД и за съобразяване от страна на въззивния съд на всички съотносими обстоятелства и по-специално:характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст,обществено и социално положение. Позовават се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС.
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да определи размер от 8 000лв. на следващото се обезщетение – въззивният съд е съобразил от една страна, че е А. К. З. бил оправдан,след като е бил обвиняем за извършено умишлено деяние, при производството продължило около 3 години,проведени дванадесет съдебни заседания и наложена мярка за неотклонение „подписка”, а от друга,че освен следващите се по човешка презумция вреди, свързани с естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,пострадалият е претърпял и допълнителни вреди, свързани с промяна на начина му на живот, ограничаване на контактите до минимум, претърпени негативи за него и близките му.
В тази връзка,по поставеният въпрос за съдържанието на понятието „справедливост”,което е от значение за определяне размера на следващото се обезщетение – не следва да се допуска касационно обжалване, независимо, че като свързан с решаващите мотиви на съда, е от значение за изхода на спора.Този въпрос вече е разрешен с т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС,където са определени критериите за понятието „справедливост”.Тезата на касаторите,че съдилищата противоречиво определят съдържанието на това понятие,не може да бъде споделена, защото съотносимите обстоятелства за всеки отделен случаи са различни,а изводите на са обусловени от тях.Именно защото всеки отделен случай е специфичен и преценката е индивидуална – постановените по реда на чл.290 от ГПК решения,на които страните се позовават,като постановени при друга фактическа обстановка, не следва да се обсъждат.
В настоящия случаи въззивният съд е взел пред вид всички релевантни обстоятелства/включително и посочените от касаторите/ и подробно ги е обсъдил.При преценката си за размера на следващото се обезщетение е съобразил продължителността на наказателното производство, неговия характер,вида и тежестта на деянието,за което е повдигнато обвинение,отражението върху общественото положение, авторитет, репутация на обвиненото лице,неговата възраст, социален статус, професия, както и приложимата съдебна практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и негативно им отражение върху неговия живот,социална и професионална дейност.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1732 от 29.10.12г. по в.гр.д.№ 1650/12г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.