3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София,05.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 485/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. К. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу определение № 777 от 11.09.2014 г., постановено по в. ч. гр. д. № 365/2014 г. на Габровски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 26.06.2014 г. по ч. гр. д. № 17/2014 г. на Габровски районен съд, с което е обезсилен изпълнителен лист от 12.01.2004 г., издаден въз основа на определение № 11 от 12.01.2004 г. по същото дело, за сумите 6 938 лв. – главница, и 469 лв. – разноски, поради непредявяване в срок на иск за установяване на вземането.
В жалбата се излагат доводи за нищожност и за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът К. Г. С. от [населено място] оспорва частната касационна жалба като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 16.12.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения :
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени в чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, на касационно обжалване подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за обезсилване на изпълнителен лист, издаден по реда и на основание чл.242 във вр. с чл.237, б.”д” ГПК /отм./. Определението не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като потвърденото с него първоинстанционно разпореждане за обезсилване на изпълнителния лист не е преграждащо за развитието на делото. Обжалваемостта на определението не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, доколкото с него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос относно принудителното изпълнение на обективираното в изпълнителния лист вземане. Възможност за касационно обжалване на определението не е предвидена и в ГПК /отм./, при режима на който е издаден изпълнителният лист, доколкото с разпоредбата на чл.244 ГПК /отм./ производството по издаване на изпълнителен лист е уредено като двуинстанционно. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното определение е процесуално недопустимо и подадената срещу него частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението не пораждат за частния жалбоподател право на жалба, каквото законът не урежда. Предвид обстоятелството, че въззивното определение не е сред актовете, за които е предвиден касационен контрол, не следва да се обсъждат доводите на ответника по касация за необжалваемост на определението поради наличие на предпоставките по чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК.
Аргумент за недопустимост на обжалването са и задължителните указания в т.6 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са изгубили значимостта си при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. Според тези указания определението за издаване на изпълнителен лист по чл.244 ГПК /сега чл.407 ГПК/ подлежи на двуинстанционно разглеждане и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. Когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за уважаване или за отхвърляне на молба за издаване на изпълнителен лист, а съответно и за обезсилване на изпълнителен лист, касационното обжалване е недопустимо, тъй като с постановяване на въззивното определение приключва производството по издаване, респ. обезсилване, на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. И. К. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу определение № 777 от 11.09.2014 г., постановено по в. ч. гр. д. № 365/2014 г. на Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :