2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 02.12. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 735/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Г. П. – лично и в качеството на законен представител на малолетния Г. А. Г., и Л. А. Г. – непълнолетна, действаща със съгласието на своя баща А. Г., тримата от гр. К., срещу определение № 775 от 10.05.2010 г. по в. гр. д. № 647/2010 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от частните жалбоподатели жалба против решение № 780 от 27.02.2010 г. по гр. д. № 2612/2009 г. на Софийски градски съд, І г. о., 9 състав, в частта за разноските и е прекратено производството по жалбата.
В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на постановеното от въззивния съд определение като се прави искане за неговата отмяна и за произнасяне по съществото на жалбата, с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта за разноските. Наред с доводите за неправилност на определението, в частната жалба са инкорпорирани и доводи относно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, подкрепени със съдебна практика. Посочените доводи обаче не следва да се обсъждат, тъй като предмет на обжалване е определение на въззивен съд по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, а не по чл.274, ал.3 от ГПК, чието обжалването не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Ответникът „Х. З.” АД – гр. София не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С частна жалба вх. № 18381/12.03.2010 г. А. П. – лично и в качеството на баща и законен представител на малолетния Г. Г., и Л. Г., действаща със съгласието на своя баща А. П., са обжалвали пред Софийски апелативен съд постановеното от Софийски градски съд решение № 780 от 27.02.2010 г. по гр. д. № 2612/2009 г. само в частта за разноските по съображения за неговата неправилност.
За да остави без разглеждане подадената частна жалба, Софийски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като в приложимия към спора Граждански процесуален кодекс от 2007 г. не е предвидена процесуална възможност за самостоятелно обжалване на съдебното решение в частта за разноските.
Правилни са изводите на въззивния съд, че приетият през 2007 г. Граждански процесуален кодекс не съдържа разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.70 от отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., която да позволява обжалване на решението само в частта за разноските, отделно и независимо от решението по съществото на правния спор. Пререшаване на въпроса относно отговорността на страните за разноски по делото е допустимо единствено по реда на чл.248 от ГПК – чрез изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил, като в този случай определението подлежи на обжалване по изрично разпореждане на закона – чл.248, ал.3 от ГПК, пред по-горния по степен съд.
Неправилно обаче Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил образуваното във връзка с нея производство, вместо да я квалифицира като молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и да я препрати на Софийски градски съд за разглеждане по реда на чл.248 от ГПК. Подадената „частна жалба” цели пререшаване на спора относно дължимостта и размера на разноските по повод приключилото с необжалваното решение от 27.02.2010 г. гр. д. № 2612/2005 г. на Софийски градски съд. Съдържанието на „жалбата” й отнема качеството на частна жалба по смисъла на чл.274, ал.1 от ГПК и дава основание за квалифицирането й като молба по чл.248 от ГПК, произнасянето по която е от компетентността на първоинстанционния съд.
Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно. Делото следва да се върне на Софийски апелативен съд за препращане на подадената от А. П. – лично и в качеството на законен представител на малолетния Г. Г., и Л. А. Г. – непълнолетна, действаща със съгласието на своя баща А. Г., частна жалба вх. № 18381 от 12.03.2010 г. по компетентност на Софийски градски съд за разглеждането й по реда на чл.248 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 775 от 10.05.2010 г., постановено по в. гр. д. № 647/2010 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за препращане на подадената от А. Г. П. – лично и в качеството на законен представител на малолетния Г. А. Г., и Л. А. Г. – непълнолетна, действаща със съгласието на своя баща А. Г., частна жалба вх. № 18381 от 12.03.2010 г., с която е обжалвано решение № 780 от 27.02.2010 г. по гр. д. № 2612/2009 г. на Софийски градски съд, І г. о., 9 състав, само в частта за разноските, по компетентност на Софийски градски съд за разглеждане по реда на чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :