О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1382
София, 06.10. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1247/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от ответниците по исковата молба О. д. на вътрешните работи – Кърджали, и от А. п. – Пловдив, като представляваща Прокуратурата на Република България, против въззивно решение №573/27.11.2008 г. по гр.д. №434/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, Първи състав.
В изложението на ответника по исковата молба О. д. на вътрешните работи – Кърджали, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като се излага че съдът е приел, че отговорността на ОД на М. произтича от незаконно повдигнатото обвинение срещу ищеца, като последният е бил оправдан- Навежда се довод, че дознателят няма право да повдига обвинение, а това е правомощие на прокурора по чл.246, ал.1 НПК, а дознателят само извършва разпоредените му от съответния прокурор действия. Излагат се факти и обстоятелства по извършените процесуални действия от дознателя и прокуратурата. Твърди се също така, че нарушен и чл.52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение не съответства на евентуално претърпените и доказани неимуществени вреди, които е понесъл ищецът. Навежда се и довод, че досъдебното производство е приключило в законовия срок.
В изложението на ответника по исковата молба – А. п. – Пловдив, като представляваща Прокуратурата на Република България, се твърди, че обуславящият материалноправен въпрос е за приложението на чл.52 ЗЗД.
И двамата касационни жалбоподатели се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
И двамата касационни жалбоподатели молят за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба – Н. Г. К. , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбите са подадени и в законния срок.
По поставения и в двете изложения въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД настоящото съдебна инстанция намира следното:
Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от наследниците на пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице неточно прилагане на закона, нито съществения въпрос е от значение за развитие на правото. По същите съображения не е налице и противоречие между обжалваното решение и представените към изложенията съдебни решения.
По останалата част от изложението на касационния жалбоподател О. д. на вътрешните работи – Кърджали, следва да се посочи, че не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, които да са обсъдени от окръжния съд, поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ или въпроси, води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Тестът в изложението на посочения жалбоподател представлява касационно оплаквания, които могат да се обсъждат само при допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №573/27.11.2008 г. по гр.д. №434/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, Първи състав, по касационна жалба, вх. №144/12.01.2009 г., подадена от ответника по исковата молба О. д. на вътрешните работи – Кърджали, и по касационно жалба, вх. №5799/11.12.2009 г., подадена от ответника по исковата молба – А. п. – Пловдив, като представляваща Прокуратурата на Република България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: