3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1415
гр.София, 11.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 863 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Т. срещу решение от 29.02.2012 г., постановено по гр. д. № 31 по описа за 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е обезсилено решение от 18.10.2010 г., постановено по гр. д. № 354/2005 г. на Дупнишкия районен съд за отхвърляне на предявения от С., Й. и М. Т. срещу „З. І” Е. иск за прогласяване на относителна недействителност поради противоречие със закона на покупко-продажба на 500 кв.м. от парцел І, кв.1 в м. „Биволарника”, землището на Р. манастир, като производството по този иск е прекратено.
Касаторът С. Т. твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Формулира следния въпрос: Налице ли е задължително другарство между страните по сделката, следвало ли е установителният иск за нищожност на покупко-продажбата да бъде предявен и срещу прехвърлителката В. С. М. и непредявяването му довело ли е до недопустимост на предявения иск? Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставения въпрос.
Ответникът „З. І” Е. не взема становище по касационната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу
подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е предявил иск за прогласяване нищожността на покупко-продажба
на парцел І в кв.1 по кадастралния план на почивен комплекс „З.”, м. „Биволарника”, Р. манастир” срещу купувача „З. І” Е.. Той не е бил страна по сделката и е обосновал правния си интерес с обстоятелството, че е собственик на част от продадения имот, която му е възстановена по силата на ЗСПЗЗ. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството, Кюстендилският окръжен съд действително е приел, че страните по сделката са задължителни другари, поради което предпоставка за допустимост на иска е било предявяването му и срещу продавачите, което касаторът не е сторил. Ето защо поставеният от касатора въпрос би бил от значение за изхода на делото, ако липсващата процесуална предпоставка и единственият мотив за прекратяване на производството е наличието на задължително другарство според Кюстендилския окръжен съд. В мотивите на въззивния съд обаче е посочено също отсъствието на друга процесуална предпоставка за предявяване на иск за нищожност на сделка, сключена между трети лица-липсата на правен интерес. Касаторът може да защити своето право на собственост върху част от имота, предмет на покупко-продажбата, посредством установителен иск за собственост или ревандикационен иск, като в образуваното производство би могъл да изложи и доводите си за нищожност на покупко-продажбата. Възможността да предяви тези други искове води до извода за липсата на правен интерес за предявяване на иск за нищожност на сделка между трети лица. Постоянната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, сега чл.124, ал.1 от ГПК, поставя като изискване за допустимостта на установителните искове наличието на правен интерес/определение № 174 от 4.4.2011 г. по ч. гр. д. № 653/2010 г., №681 от 8.12.2009 г. по ч. гр. д. № 654 от 2009 г. на ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./. Следователно, дори да се приеме по поставения от касатора въпрос, че другарството между страните по сделката, чиято нищожност касаторът желае да бъде прогласена, не е задължително и предявяването на иск само срещу купувача е допустимо, изходът на делото пак би бил същият. Тогава производството по делото също подлежи на прекратяване, а първоинстанционното решение- на обезсилване, тъй като касаторът няма правен интерес от предявяване на иска. Ето защо повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос не е от значение за крайния изход на спора, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.02.2012 г., постановено по гр. д. № 31 по описа за 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е обезсилено решение от 18.10.2010 г., постановено по гр. д. № 354/2005 г. на Дупнишкия районен съд за отхвърляне на предявения от С., Й. и М. Т. срещу „З. І” Е. иск за прогласяване на относителна недействителност поради противоречие със закона на покупко-продажба на 500 кв.м. от парцел І, кв.1 в м. „Биволарника”, землището на Р. манастир, като производството по този иск е прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ЧЛЕНОВЕ: