4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
гр.София, 26.06. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2093 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2049 от 12.12.2012 г., постановено по гр. д. № 3565 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 87 от 23.3.2012 г. по гр. д. № 447 по описа за 2011 г. на Видинския окръжен съд, Гражданска колегия, за осъждане на касатора да заплати на В. П. А. и М. П. М. сумата 31 688,88 лв. за претърпените от тях имуществени вреди на основание чл.50 от ЗЗД.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи точки първа и трета на ал.1 на чл.280, ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. За задължението на съда при формиране на своите правни изводи да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, както и в контекста на търсената защита и исканията на страните.
2. Дали и при какви обстоятелства съдът е длъжен да възприеме при формиране на своите правни изводи заключението на вещите лица?
3. За установяване източника на вредата, а именно чуждата вещ, и причинно-следствената връзка между вещта и вредоносния резултат.
4. За свойствата на вещта като предпоставка за възникване на вредата.
Моли да бъде допуснато до касационно обжалване решението по поставените въпроси.
Третото лице-помагач на страната на касатора [фирма] счита, че касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане.
Ответниците по жалбата В. П. А. и М. П. М. считат, че решението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират за заплащане на 1000 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищците В. А. и М. П. М. са предявили иск за обезщетяване за причинените им имуществени вреди от унищожаване на собствените им две сгради и движимо имущество в [населено място] в резултат от пожар, възникнал на 24.07.2007 г. от авария във въздушен електропровод, експлоатиран от електроразпределителното дружество- касатор. С обжалваната част от решението въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за присъждане на 31 221 лв. обезщетение за имуществените вреди, като е приел, че тези вреди са произтекли от електропровода, който е собственост и под надзора на електроразпределителното дружество. Съдът се е позовал на приетата по делото експертиза, на снимките от местопроизшествието и от огледа на веществените доказателства, направени в предварителното наказателно производство, за да установи механизма на произшествието. Според въззивния съд пожарът е възникнал от искра, получена при съприкосновението на два проводника, при което капчици разтопен метал от проводниците са попаднали на сухи треви и вършини и са ги запалили, след което пожарът е унищожил имуществото на ищците. Обосновал е своя извод с видното от снимките обстоятелство, че на мястото на късото съединение проводниците са минавали през клони на дърво, което дава възможност за осъществяване на допир при вятър. Следователно съдът е изпълнил задължението си при формиране на своите правни изводи да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а не се е позовал само на заключението на вещото лице, както твърди касаторът. Ето защо по първите два въпроса решението не противоречи, а съответства на цитираната от касатора съдебна практика. Тези въпроси касаят всъщност възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства, поради което не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
В обжалваното решение въззивният съд е установил източника на вредите и причинно-следствената връзка между вещта и вредоносния резултат въз основа на данните по делото, включително и на допустимите в гражданския процес като веществени доказателства снимки от предварителното производство. Затова по третия повдигнат от касатора въпрос решението не противоречи, а съответства на съдебната практика на ВКС, според която причинно следствената връзка между вредите и вещта като източник на тези вреди трябва да бъде несъмнено доказана.
В четвъртия въпрос на касатора се съдържа тезата, че собственикът на вещта носи отговорност само ако вредите са причинени в резултат от внезапна повреда или дефект на вещта, каквато не е установена по делото. Тази теза е несъстоятелна и противоречи на разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, която изисква само вредите да са произлезли от вещта, а не от внезапна авария или дефект. В този смисъл е и съдебната практика, според която е достатъчно вредите да произтичат от естеството на вещта и от обективно присъщи нейни свойства. Вещта може да представлява източник на повишена опасност не само при авария, а и при обичайно използване, когато не съществува техническа възможност за пълното и обезопасяване, поради което и в този случай собственикът носи отговорност за предизвиканите вреди/ т.3 на ППВС № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г., решение № 94 от 21.07.2011 г. по гр. д. № 537/2010 г. на ІV ГО на ВКС/. Именно такъв е настоящият случай. Електропроводът и при нормална експлоатация е източник на повишена опасност, която не може да бъде избегната при сегашното равнище на техниката. Собственикът получава ползите от експлоатацията на вещта, поради което на него са възложени и неблагоприятните последици, свързани с отговорността за вреди от тази експлоатация.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не трябва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на В. П. А. и М. П. М. 1 000 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2049 от 12.12.2012 г., постановено по гр. д. № 3565 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 87 от 23.3.2012 г. по гр. д. № 447 по описа за 2011 г. на Видинския окръжен съд, Гражданска колегия, за осъждане на касатора да заплати на В. П. А. и М. П. М. сумата 31 688,88 лв. за претърпените от тях имуществени вреди на основание чл.50 от ЗЗД.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на В. П. А.-ЕГН [ЕГН], и М. П. М.-ЕГН [ЕГН], сумата 1 000/ хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: