О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1183
София., 18.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 2775/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Н. И. А. от [населено място] е подал касационна жалба, приподписана от пълномощника му адв. Б. Т. от АК-В., срещу решение № 2105 от 15.11.2013 година по гр.д. № 2131/2013 година на Софийския апелативен съд. С въззивното решение е отменено решение № 99 от 06.03.2013 г. по гр.д. № 530/2011 г. на окръжен съд-Враца, с което е обявена за недействителна публична продан по изп.д. № 5/2009 г. на ЧСИ М. Н. [населено място] и е отменено постановление за възлагане от 19.10.2009 г. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иска на касатора срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл.496, ал.3 ГПК. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] е депозирал писмен отговор, изготвен от пълномощника му адв. А. Н. от АК-П., с който оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на което се позовава касаторът, по един от поставените въпроси, поради следното:
За да отхвърли иска на касатора срещу [фирма], [населено място], съставът на апелативния съд е приел за установено, че ЧСИ не е извършил разпределение по чл.460 ГПК, въпреки че е имало други присъединени взискатели по право, следователно срокът от 1-седмица не е започнал да тече за взискателя-ответник. Поради това той не е в забава, нито е в неизпълнение на задължението за плащане на цената. За ответника евентуално не е възникнало и правото да санира висящата недействителност на продажбата чрез последващо плащане на цената. Тъй като в нито една от хипотезите на чл.495 ГПК взискателят не е в неизпълнение на задължението за плащане на цената, искът по чл.496, ал.3, предл.2 ГПК е неоснователен.
С оглед решителните мотиви на въззивния съд няма основание да се поставят на разглеждане първите шест въпроса, залегнали в изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и поддържани на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Те са важни в чисто теоретичен порядък, но нямат отношение към приетото от съда и не са се отразили върху правилността на съдебното решение, а това е съществено изискване съгласно т.1 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК. От значение за правилното решаване на спора е последният въпрос, който е формулиран така:
„За да бъде уважен иска по чл.496, ал.3 ГПК достатъчно ли е кумулативното наличие на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и неплащане на цената, достигната при публичната продан и има ли значение на какви причини се дължи невнасянето на цената?
Основателността на искането за допускане на обжалването е обосновано с наличието на противоречива практика на съдилищата – представено е влязло в сила решение № 1076 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1357/2011 г. на Софийския апелативен съд, по отношение на което не е допуснато касационно обжалване с определение № 760 от 22.10.2012 г. по т.д. № 1154/2011 г. на ТК-ВКС. В него е прието, че тъй като след публичната продан не са постъпили суми, които подлежат на разпределение и такова не е извършено от съдебния изпълнител по реда на чл.460 ГПК, то предявеният иск се явява основателен и трябва да се уважи. Намерени са за неоснователни доводите на въззивника, че претенциите следва да се отхвърлят, тъй като неспазването на процедурата се дължи на допуснати от съдебния изпълнител нарушения на процесуалния закон при осъществяването на публичната продан. Доколкото същата е приключила с влязло в сила възлагателно постановление, допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани, като е без значение по чия вина тя е опорочена.
Касационната жалба трябва да се допусне до разглеждане, тъй като са налице основно и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2105 от 15.11.2013 година по гр.д. № 2131/2013 година на Софийския апелативен съд.
ОСТАВЯ ДЕЛОТО БЕЗ ДВИЖЕНИЕ като указва на касатора Н. И. А. от [населено място], че в 7-дневен срок от съобщението следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 688, 71 лева. В противен случай касационната жалба подлежи на връщане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.