О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
Гр. С., 15.06.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б. П. Х.
изслуша докладваното от съдия П. Х.
т.д. № 485/2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по постъпила на 21.12.2015 г. касационна жалба от А. БГ Е. [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. Г. М., срещу решение № ІІ-82/23.10.2015 г. по в.гр.д. № 923/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 313 от 25.02.2015 г. по гр.д.№ 349/2014 г. по описа на Бургаския районен съд. С него е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 30.11.2010 г. между А. БГ Е. и Б. 2012 АД, представляващ 93.50/1426 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 07079.612.254 по КК и КР на [населено място], [улица].
При служебно дължимата проверка за допустимост на касационното производство, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение прецени следното:
Нормата на чл.280 ал.1 ГПК определя кръга от въззивни решения, неподлежащи на съдебен контрол, касационните жалби против които са недопустими. Обжалваното решение е именно такова. Съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях обуславящи искове. В случая исковото производство е с характера на търговски спор по смисъла на чл.365 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.286 ТЗ, доколкото лицата, сключили предварителния договор, са търговци. Цената на така предявения иск се определя по правилата на чл.69 ал.1 т.4 ГПК /за сключване на окончателен договор с предмет – вещни права върху имот/, вр. чл.69 ал.1 т.2 ГПК, като се равнява на данъчната оценка на недвижимия имот. Макар че цената на иска се определя като по искове за собственост по чл.69 ал.1 т.2 ГПК, с оглед предмета на договора, искът по чл.19 ал.3 ЗЗД не представлява иск за собственост или други вещни права, поради което не попада в изключението на чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Това означава, че обжалваното решение не е от категорията на тези, подлежащи на касация, независимо от цената на иска. Данъчната оценка на имота, за продажбата на който е сключен предварителният договор към момента на предявяване на иска, възлиза на 558.70 лв., съгласно приложеното към исковата молба удостоверение по чл.264 ал.1 ДОПК на [община]. Т.к. тази цена е под изискуемия минимум от 20 000 лв., над който достъпът до касация е допустим, следва да се приеме, че решението на БОС не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. БГ Е. [населено място] срещу решение № ІІ-82/23.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 923/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: