О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София.19.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Ваня Атанасова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 72/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е. И. от с. С., обл. Пловдивска, подадена от пълномощника му адв. А, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1* от 09.07.2008г. по в.гр.д. № 819/2007г. с което е оставено в сила решение № 266 от 28.01.2005г. по гр.д. № 2644/2002г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. И. против М. А. Н. иск по чл. 28, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от описаното в решението движимо и недвижимо имущество – съпружеска имуществена общност, поради по-голям принос в придобиването му.
Ответницата по касация М. А. Н. от гр. П. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника й адв. И моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска на В. И. по чл. 28, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, въззивният съд е приел, че не е установено приносът на ищеца в придобиването му да е значително по-голям от приноса на съпругата му. Придобитите през време на брака между страните работилница, туристическо ремарке и два леки автомобила са на обща стойност 238 643 лв., към момента на придобиването. Ищецът е работил по трудов договор, а впоследствие от 1993г. до 1997г. е упражнявал дейност като едноличен търговец. След това е реализирал доходи от дейността на регистрираното ЕООД с фирма „А”, управлявано от него. Ответницата е работила във фирмата на ответника когато е бил едноличен търговец, а по-късно в регистрираното от него дружество, но без трудови договори, като е участвала в производството на мебели, извършвала тапицирането им, изготвяла договорите с клиенти за изработване на мебели. Освен това тя се грижела и за домакинството, за съпруга си и за отглеждането на родените от брака им две деца, следователно приносът й в придобиването на общото имущество не е по-малък от този на ищеца.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът В. И. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага съображения, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 2/2001г., ОСКГ на ВКС, с което е прието, че презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото през време на брака от ЕТ, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като разрешението, дадено в т. 1 на посоченото ТР, е неотносимо към спора по делото. Предявеният от В. И. иск е основан на твърдения, че ищецът има по-голям принос в придобиването на вещи, съставляващи съпружеска имуществена общност /СИО/. Иска се признаване за установено по отношение на ответницата, че вследствие на това при прекратяването на СИО ищецът е собственик на 2/3 ид. части от имуществото – иск с правно основание чл. 28, ал. 3 СК.
Разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 2/2001г., ОСГК на ВКС се отнася за вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на търговска дейност от едноличния търговец, когато тези вещи са включени в търговското предприятие. Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец. В случая вещите, посочени в исковата молба, както сам твърди ищецът, са били съпружеска имуществена общност.
Въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е постановено в съответствие с т. 1, б. „г” от същото ТР, съгласно която по-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на труд, грижи за децата и работа в домакинството.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. На ответницата следва да се присъдят 200 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1* от 09.07.2008г. по в.гр.д. № 819/2007г.
ОСЪЖДА В. Е. И. от с. С. да заплати на М. А. Н. от гр. П. сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: