О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София 09.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 475/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Х. от гр. Р., подадена от пълномощника й адв. П, срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 156 от 11.07.2008г. по в.гр.д. № 37/2008г. с което е отменено решението на Русенския районен съд, № 53 от 09.11.2007г. по гр.д. № 3913/2007г., и вместо него с постановеното от въззивния съд решение е отхвърлен искът на Г. Т. Х. против А. „М” и Р. митническа дирекция Р. за отмяна на наложеното й със заповед № 84/21.06.200г. на директора на РМД дисциплинарно наказание „забележка”.
Ответниците по жалбата А. „М” и Р. митническа дирекция – Р. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка” въззивният съд е приел, че ищцата Г. Т. Х. е извършила описаното в заповедта за дисциплинарно наказание нарушение на трудовите си задължения, а наложеното й наказание съответства на тежестта на нарушението. Г. Х. , изпълнявала длъжността старши митнически специалист в М. Р. , не е приключила режима „активно усъвършенстване” съгласно изискванията на чл. 334т. ППЗМ. Справката за приключване на режима трябва да съдържа количеството от всеки вид стоки, за които се иска приключване на режима, вида и количеството на компенсаторните или обработените продукти и други. Разликата от 1 000 кг., която в справките се „премества” от количеството закупено /вероятно/ от страната минерален терпентин към количеството вносен терпентин, който се реекспортира, не е малка. Митническият служител Г. Х. е следвало да изиска допълнителни сведения за разликата, и едва тогава да приключи режима. Относно пасивната материалноправна легитимация съдът е приел, че материалноотговорен по иска е Р. митническа дирекция, чиито директор е наложил дисциплинарното наказание, на основание чл. 192, ал. 1 КТ и заповед от 03.07.2006г. на директора на А. „М”, с която му е дадено право да налага дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение” на служителите от РМД, работещи по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят Г. Т. Х. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС и на други съдилища по въпросите относно съответствието на заповедта за дисциплинарно наказание на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и относно материалноправната легитимация на ответника А. „М”. Прилага съдебни решения – № 1554/2004г. по гр.д. № 1701/2002г. на ВКС, № 204/2003г. по гр.д. № 2941/2001г. на ВКС – двете относно изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание, и решение № 262 от 16.05.2008г. по в.гр.д. № 195/2008г. на Русенския окръжен съд.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от касатора въпрос за съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание, тъй като този въпрос не е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за съответствието на заповедта за дисциплинарно наказание на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ се поставя за първи път в касационната жалба. Такъв довод не е бил въведен нито в исковата молба, нито в хода на съдебното производство, а предвид подробните мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание, не е бил обсъждан и от въззивния съд. Поради това, че въпросът за съответствието на заповедта на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ не обуславя съдържанието на обжалваното решение, не са налице предпоставките на чл. 290, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Материалноправният въпрос кой от двамата ответници – А. „М” или Р. М. Д. Р. , е работодател на Г. Х. , в случая също не е съществен, тъй като искът е отхвърлен и срещу двамата ответници поради това, че нарушението е извършено.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 156 от 11.07.2008г. по в.гр.д. № 37/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: