О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
ГР. София, 15.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.02.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1806 /09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на М. Н. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №1354/08 г., с което са отхвърлени исковете й срещу С. „Ал. Констатнинов”, гр. С. по чл.49 от ЗЗД – за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от незаконното й уволнение, при недобросъвестни, злоумишлени действия на извършилата го директорка на ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позова и на трите точки.
Сочи като значим за спора и точното прилагане на закона материалноправния въпрос дължи ли се, при какви предпоставки и от кого заплащане на претендираното обезщетение на посоченото основание/по общия граждански ред/, за всички вреди от незаконното уволнение, над предвиденото в чл.225, ал.1 от КТ. Според нея с въззивното решение въпросът е решен в противоречие с цитираната задължителна и без задължителен характер съдебна практика.
Въззивният съд е отхвърлил исковете, поради две причини: приел е, че ответното училище не е легитимирано да отговаря за действията на директора си, тъй като не то, а регионалният инспекторат по образование е възложител на работата му по см. на чл.49 от ЗЗД; евентуално е изложил съображения за неустановеност на предпоставящите обезвредата злоумишлени действия и недобросъвестност на директора при извършване на уволнението.
Претенцията е за обезщетяване на вреди от незаконно уволнение – то, наред с недобросъвестното поведение на извършилия го, според ППВС №4/75 г., предпоставя основателността й по чл.49 от ЗЗД, извън предвиденото в КТ. В случая не се твърди и няма данни уволнението да е признато за незаконно и отменено с влязло в сила съд. решение / РС е констатирал, че делото за това е висящо – л.77, същото сочи и ответникът в писмена защита пред ГС – л.18/. Така не е установена основната фактическа предпоставка за претендираното обезщетение, поради което искът е преждевременен и подлежи на отхвърляне.
Въпросът за материалноправната легитимация на ответника по иска, като възложител на работата на извършилия уволнението директор /и за следващата я надлежна процесуална, предпоставяща допустимостта на иска, според приложените решения на ВКС/ не влияе на този изход на делото и не е от значение за спора понастоящем.
Ако уволнението бъде признато за незаконно с влязло в сила решение, ищцата може да предяви нов иск за вреди, основан на това ново обстоятелство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №1354/08 г. от 2.02.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: