Определение №598 от по гр. дело №444/444 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
          О         П       Р        Е        Д        Е        Л        Е        Н         И        Е
 
                                                          №   598
 
                                        ГР. София,   10.06.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.06.2010 г. в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                               ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №444/10 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Е. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе /ОС/ по гр.д. №1005/09 г., с което е уважен предявеният от М. И. срещу касаторката иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на ищцата с престъпление по чл.157, ал.1 от НК, за което ответницата е осъдена с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т.3. Сочи като значим за спора и точното прилагане на закона процесуалния въпрос: мотивирано ли е въззивното решение, след обсъждане на всичките й възражения като ответник по иска и въззивник, и след преценка на събраните по делото доказателства в цялостта им.
Въпросите са от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези предпоставки на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК са налице при непълнота или неяснота на закона, която да се отстрани чрез тълкуване – а такава при разпоредбите на чл.235, ал.1-4, вр. с чл.273 от ГПК няма; липса на съдебна практика – посочените разпоредби обаче са широко застъпени в съдебната практика; или необходимост от промяната й при променени обществени условия. Касаторката не твърди и не обосновава сочените предпоставки, а се позовава на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК само формално, без отчитане спецификата на целта и съдържанието му.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №1005/09 г. от 22.12.09 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар