О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 31.03.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 740 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.282 , ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. Адаменко, чрез пълномощника адв. С. В., за спиране на изпълнението на решение от 20.01.2016г. по гр.д. № 18538/2014г. на СГС, ГО, 2-ри състав за осъждане на касатора да заплати на М. Д. Кралски на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 6 952,97лв., представляваща недължимо плащане на продажна цена по предварителен договор от 21.01.2008г., срещу което е подадена касационна жалба вх. № 17920/10.02.2016г.
С платежно нареждане от 24.03.2016г. и съобразно удостоверение от 30.03.2016г., издадено от главен специалист- счетоводител при ВКС , молителят е внесъл по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на 6 952,97лв. , което е постъпило по същата сметка.
Спирането по чл.282, ал.2 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение по чл.404, т.1, пр.2 ГПК на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. Спиране на изпълнението се допуска при наличие на следните предпоставки: когато е упражнено правото на касационно обжалване и е внесено обезпечение в размерите по чл.282, ал.2 и ал.3 ГПК. Следователно в рамките на проверката по чл.282, ал.2 ГПК касационната инстанция, сезирана с молбата за спиране, се произнася преюдициално по въпроса за наличието или не на подлежащо на касационно обжалване осъдителното въззивно решение в хипотезата на чл.296, т.1 ГПК. Извън приложното поле на чл.282, ал.2 ГПК попадат неподлежащите на касационно обжалване осъдителни въззивни решения.
В настоящия случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което се решава спор относно вземане претендирано като недължимо платено по предварителен договор, по който страна е дружеството-касатор. С оглед на това спорът следва да се определи като търговски по см. на чл.365, ал.1 ,т.1 ГПК вр. чл.286, ал.1 ТЗ.
Съгласно §14 от ПЗР на ЗИД на ГПК след като касационната жалба в настоящия случай е подадена след влизане в сила на нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й обнародвана в ДВ бр.50/2015г. в сила от 07.07.2015г., то спрямо касационната жалба приложение намира тази норма. В същата е предвидена необжалваемост на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Подадената от молителя касационна жалба е срещу въззивно решение по иск с цена от 6 952,97лв., т.е. под обжалваемия мининум, поради което се явява процесуално недопустима.
Предвид изложеното, с оглед липса на предпоставка по чл.282,ал.2 ГПК молбата за спиране следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за спиране на изпълнението на решение от 20.01.2016г. по гр.д. № 18538/2014г. на СГС, ГО, 2-ри състав.
ОСВОБОЖДАВА внесеното по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на 6 952,97лв., като същото се преведе по допълнително посочена от молителя сметка.
Препис от определението да се издаде на [фирма] и да се представи в счетоводството на ВКС за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: