1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 10.04.2018 г.
ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 754 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Х. Х. срещу определение № 10 от 22. 01. 2018 г. по в. ч. т. д. № 13/2018 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане № 2374 от 8. 11. 2017 г. на Русенския окръжен съд по т. д. н. № 182/2016 г. за оставяне без уважение на молбата на ЧСИ В. Н. по изп. д. № 731/2017 г. да бъде разрешено на ЧСИ М. Македонска разпечатване на поземлени имоти в [населено място], [улица], собственост на [фирма], във връзка с извършване на опис и оценка, както и да бъде разрешено разпечатване по време на насрочената публична продан при заявено искане за оглед на имота от бъдещи наддавачи, и е прекратено производството по делото.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му и връщане на делото на Великотърновския апелативен съд за произнасяне по съществото на частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че подадената частна жалба срещу разпореждането на Русенския окръжен съд е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че инстанционният контрол на съдебния акт на съда по несъстоятелността е недопустим, тъй като той не е сред посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове и не подлежи на обжалване на основание чл. 613а, ал. 3 ТЗ вр. чл. 274, ал. 1 ГПК с оглед липсата на преграждащ характер на същия.
Определението е правилно.
В специалната императивна норма на чл. 613а ТЗ е уреден редът за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност съдебни актове. В ал. 1 на същата са визирани изчерпателно решенията и определенията на съда по несъстоятелността, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК за въззивно и касационно обжалване. За всички останали актове в ал. 3 на чл. 613а е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. Обжалването на определенията на първоинстанционните съдилища е регламентирано в чл. 274, ал. 1 ГПК или определенията на окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, извън хипотезите на чл. 613а, ал. 1 ТЗ, могат да бъдат обжалвани пред съответния апелативен съд, само ако попадат в категориите по т. 1 и т. 2 на посочената разпоредба от ГПК.
В случая съдът, разглеждащ молбата по чл. 625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на длъжника [фирма], с влязло в сила определение на основание чл. 629а, ал. 1, т. 5 ТЗ вр. чл. 650 ТЗ е допуснал предварителна обезпечителна мярка – запечатване на производствените бази и намиращото се в тях оборудване в [населено място] на длъжника. С обжалвания съдебен акт окръжният съд е оставил без уважение молбата на частен съдебен изпълнител В. Н. по изп. д. № 731/2017 г. да разреши на частен съдебен изпълнител М. Македонска разпечатването на имотите на длъжника за извършване на опис, оценка и оглед от наддавачи във връзка с публична продан по изпълнителното дело. Касае се до съдебен акт, който не е сред посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ, поради което съобразно изложеното възможността за обжалването му с частна жалба е обусловена от наличието на предпоставките по чл. 274, ал. 1 ГПК за обжалване на определенията на съда. Атакуваният съдебен акт не е от категориите по т. 1 и т. 2 на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за самостоятелно обжалване на такъв акт и тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Определението, с което окръжният съд, преди постановяване на решение за откриване на производството по несъстоятелност, и във връзка с допусната предварителна обезпечителна мярка за запазване имуществото на длъжника по чл. 629а, ал. 1, т. 5 вр. чл. 650 ТЗ – запечатване на имоти на длъжника разрешава или отказва да разреши вдигане на печатите на запечатаните имоти не препятства развитието на производството по несъстоятелност, съответно не е преграждащо. След като не отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК актът на съда по несъстоятелността не може да бъде предмет на обжалване с частна жалба.
По изложените съображения, като е оставил без разглеждане частната жалба на С. Х. като процесуално недопустима и е прекратил образуваното във връзка с нея въззивно производството, Великотърновският апелативен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10 от 22. 01. 2018 г. по в. ч. т. д. № 13/2018 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: