О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 10.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 786/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ст. К. – пълномощник на Д. Т. Д. срещу определение № 401/23.12.2014г. на Софийски окръжен съд по ч.гр.д. № 871/2014 г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 415/24.09.2014 г. по гр.д. № 174/14г. на Районен съд – Пирдоп, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, както и оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК бланкетно се позовава на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване,но без да е формулиран конкретен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [община] е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения, че жалбата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да потвърди прекратителното определение на районния съд, въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания, ищецът, настоящ жалбоподател, не е представил данъчна оценка на процесния имот и не е вписал исковата молба, включително и след продължаването на срока по чл. 63 ГПК. Приел е, че след като страната не е поискала продължаване на определения от съда срок- 31.07.2014 г., нито възстановяване на срока с оглед определяне оценката на имота, респективно- цената на иска, включително и чрез допускане на съдебно-оценителна експертиза на основание чл. 70 ГПК /което както е констатирал въззивният съд е поискано едва в частната жалба срещу прекратителното определение/, първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В изложение на касационните основания/инкорпорирано в частната касационна жалба, последен абзац/ изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, т.е. не е налице изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,тъй като не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. От съдържанието му е видно, че се навеждат оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното определение, които са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материално правен и/или процесуално правен/ не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.Касаторът не е обосновал и тезата си защо смята , че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 401/23.12.2014г. на Софийски окръжен съд по ч.гр.д. № 871/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: