5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София.19.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2370/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 12235 от 10.07.2017 г., подадена от А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] / в несъстоятелност/, чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 1219 от 30.05.2017 г. по т.д. № 5700/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 1757 от 12.10.2016 г. по т.д. № 3598/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав. С посоченото решение на основание чл.68, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност/З./ е допълнен списъкът по чл.67, ал.2 З., обявен в ТР на 14.05.2016 г. по партидата на [фирма]/н/ с вземане на Ц. К. Г. в размер на 128 834.57 лв., произтичащо от договор за срочен депозит „4х4”, № 34258, с клауза за капитализиране на лихвата по депозитна сметка, сключен на 02.07.2013 г., с поредност на удовлетворяване по т.4 на чл.94, ал.1 З..
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с изразеното от съда становище, че при разваляне на договора за прехвърляне на вземането чрез цесия се възстановява качеството на цедента на вложител. Според касатора, при разваляне на договора за цесия, правото на лицето върху сумата вече не произтича от договора за депозит, който наистина би дал на лицето качеството на вложител, а от обратното действие на развалянето. По съображения в жалбата, претендира отмяна на въззивното решение, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Със сключването на договор за цесия и уведомяване на длъжника от страна на цедента, прекратява ли се правоотношението между цедента и длъжника; 2. Качеството „вложител” по см. на З. субективно качество с оглед личността ли е; 3. С цедиране на вземане по силата на сключен договор за цесия и след уведомяване на длъжника – банка, счита ли се за прекратено правоотношението по договор за влог между цедента и длъжника в условията на отнет лиценз за извършване на банкова дейност; 4. След прехвърляне на вземането чрез цесия и последващо разваляне на договора за цесия, възстановимо ли е с обратна сила и качеството „вложител”; 5. Придобитото отново вземане по силата на развален договор за прехвърляне на вземане произтича ли от временни положения в резултат на обичайна банкова сделка и съответно отговоря ли на дефиницията за „вложител” по см. на § 1, т.4 от ДР на З.; 6. Законосъобразно ли е прилагането на различни стандарти от различни състави на съдилищата по отношение на списъка на приетите вземания, като същият е допълван с кредитори, чието вземане е възникнало след разваляне на договор за цесия, с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 З., при положение, че с решение № 992 от 25.05.2016 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС съдът е одобрил и проверил за законосъобразност съставения от синдиците на К. АД /н/ списък на приетите вземания, по които не са направени възражения. В така одобрения списък всички кредитори, придобили вземане след разваляне на договор за цесия, са включени с ред на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.7 З..
По първия въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 566/2009 г. на ВКС, І т.о.. По всички останали въпроси се твърди, че произнасянето по тях ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като няма формирана задължителна съдебна практика, а разрешаването им „ще има голямо теоретично и практическо значение за изясняване на особеностите на банковата несъстоятелност”.
В срока по чл.287,ал.1 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от Ц. К. Г., чрез процесуалния й пълномощник. Твърди се недопустимост на касационната жалба като подадена от юрисконсулт на несъстоятелната банка, който няма право да представлява синдика. Поддържат се доводи за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, а по същество за правилност на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За неоснователни следва да се приемат възраженията на насрещната страна за недопустимост на касационната жалба като подадена от юрисконсулт на несъстоятелната банка, който няма право да представлява синдика. Всъщност, възражението не е релевантно към допустимостта на жалбата, а от друга страна, правото на синдика да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела, произтича от ясната разпоредба на чл.31, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност. Предвид тази разпоредба и приложеното към касационната жалба пълномощно за гл.юрисконсулт Е. Б., чрез която е депозирана жалбата, следва да се приеме, че е налице надлежно учредена представителна власт и, че съответно не е налице нередовност на касационната жалба. При разглеждане на посочените възражения на ответника по касация следва да се съобрази обстоятелството, че при упражняването на правомощията на синдик на банка, назначените лица за синдик не действат като физически лица, поради което са неприложими процесуалните норми за представляване на граждани от пълномощник и съответно ограниченията относно качеството на пълномощника или неговата родствена връзка със страната – физическо лице. В горния смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС по приложение на чл.31, ал.3 З..
При постановяване на атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно установени следните факти: сключването на договор за банков влог от Ц. Г., имаща качеството на вложител в [фирма]/н./ с парично вземане за 128 000 лв.; прехвърлянето на вземането на Д. Дрончев с договор за цесия от 16.06.2014 г. и уведомяване на банката за това на 07.11.2014 г.; развалянето на договора за цесия на 26.02.2015 г. и уведомяване на квесторите на банката за това обстоятелство на 04.03.2015 г.; предявяване на вземането от страна на Г. за сумата 128 260 лв., с по-късно направено от нея уточнение, че вземането е с привилегия по чл.94, т.4 З.; издаване на удостоверение на 27.07.2015 г., че Г. има вземане в размер на 128 834.57 лв., което е включено в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.7 З.. Подаденото от Г. възражение относно реда на удовлетворяване е оставено без уважение от синдика, като в срока по чл.66, ал.6 З. е депозирано възражение пред съда.
Решаващият състав е приел от правна страна, че с договора за цесия се прехвърля само вземането, но цесионерът не става страна в правоотношението между цедента и длъжника. Със сключване на договора за цесия правоотношението между цедент и длъжник се запазва, поради което е изведен извод, че Г. не е губила качеството си на вложител. Развалянето на договора за цесия има обратно действие и в патримониума на Г. отново се е върнало вземането към К. АД/н./ за сумата по паричния й влог. По тези съображения и съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1 З. / в редакция преди изм. с ДВ бр.62/2015 г./ е изразено становище за включване на вземането на Г. в списъка на приетите вземания съобразно разпоредбата на чл.94, ал.1, т.4 З.. Съгласно последната, вземанията на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, са включени в четвърти ред, заедно с вземанията, за които се е суброгирал Фондът за гарантиране на влоговете в банките.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По първия правен въпрос /припокриващ се частично и с въпрос № 3/, макар и обуславящ за изхода на делото, не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. При отговора на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване по т.д. № 566/2009 г., постановилият решението съдебен състав на ВКС, І т.о. не е застъпил становище за незапазване на правоотношението между цедент и длъжник, поради което и твърденията на касатора в тази насока са изцяло необосновани.
Въпроси от втори до пети, относими към преценката за качеството „вложител” на Ц. Г., която е и обуславяща за поредността на удовлетворяване на вземането й по чл.94, ал.1, т.4 З. / в приложимата редакция – § 12 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници/, макар и да попадат в обхвата на основната предпоставка за достъп до касация, по тях касаторът не е обосновал поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно указанията в т.4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите на касатора за липса на задължителна съдебна практика по тези въпроси, не съставляват достатъчно основание за допускане на обжалването, а твърдението, че разрешаването на тези въпроси ще има „голямо теоретично и практическо значение за изясняване особеностите на производството по банкова несъстоятелност” е абстрактно. Касаторът не е въвел и съответно обосновал твърдения, релевантни към приложението на конкретна правна норма и нейното тълкуване, нито поддържа, че е налице непълнота, неяснота или противоречие в приложима към спора нормативна уредба. Поради това искането за допускане на касационно обжалване подлежи на отхвърляне.
Последният формулиран от касатора въпрос – за прилагане на „различни стандарти” по отношение на кредитори с вземания, възникнали след разваляне на договори за цесия, не попада в обхвата на основния селективен критерий. По този въпрос решаващият състав не е формирал правна воля, релевантна за изхода на делото. Независимо от това, следва да се има предвид, че законодателят е предвидил разглеждането на възраженията по чл.66, ал.6 З. в отделно производство, по предвидения в чл.68 от с.з. ред, като решението на съда по несъстоятелността по оспорване на списъка на приети от синдика вземания /в случая само срещу поредността на удовлетворяване на прието вземане/, не е обвързано от решението на съда по чл.67, ал.2 З. за одобряване на списъка на приетите вземания, по които не са направени възражения. Възприемането на застъпената от касатора теза при обосноваването на този въпрос би означавало незачитане правото на кредиторите да оспорят пред съда по несъстоятелността решението на синдика по чл.66, ал.4 З. относно вземането, за което са възразили.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1219 от 30.05.2017 г. по т.д. № 5700/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: