О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 17.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 670 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. за с. к. (АСК) срещу Решение № 115 от 21.05.2008 год. по т.д. № 546/2007 год. на Великотърновския апелативен съд с което е оставено в сила решението от 06.08.2007 год. по гр.д. № 36/2007 год. на Габровския окръжен съд в обжалваната му част. С нея първоинстанционният съд, произнасяйки се по предявени от АСК срещу „Вран“А. гр. С. обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД е приел, че исковете с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на инвестиционна програма за 2003 год. за 94086 лв. и за 2004 год. за 100000 лв. са неоснователни. Отхвърлил е и исковете с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД – неизпълнение на програма за трудова заетост за 2004 год. за сумата над 1421145 лв. , както и исковете за неустойки над 9944.38 лв., над 282647.97 лв. и над 1988.88 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е заявено основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Същественият материалноправен въпрос по който ВТАС се е произнесъл (според касатора) е относно характеристиката на неустойката по приватизационния договор – мораторна или компенсаторна. Позовава на противоречие със становището на ВТАС за компенсаторния характер на неустойката с постоянната практика на ВКС по чл.92 ал.1 ЗЗД, определяща неустойката като мораторна. Счита, че неправилно съставът на въззивният съд я е определил като компенсаторна и оттук – неправилната преценка по основателността на исковете му по чл.92 ал.1 ЗЗД до претендирания размер. Приложил е решения на състави на Търговска колегия на ВКС, съобразно които неустойката по приватизационните договори е мораторна и се дължи паралелно с изпълнението.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, произтича от следното:
На 05.06.1999 год. между А за приватизация и „Вран“А. е сключен договор за приватизационна продажба по реда на ЗППДОбП (отм.) на 259034 бр. акции, материализиращи права върху 72% от капитала на „Механика и монтаж“ЕА. гр. С.. Твърдението по исковата молба на АСК е, че купувачът е неизправен по отношение на изпълнение на задълженията по: 1./ Чл.18 ал.1 от приватизационния договор – извършване на инвестиции на обща стойност 100000 лв. за 2004 год. Поради това е претендирана: а/ договорна неустойка в размер на 50000 лв.; б./ обезщетение за забава при плащането и в размер на 10094.71 лв.; 2./ Чл.19 от приватизационния договор – осигуряване и поддържане на трудова заетост 270 работни места за 2004 год. Претендирана е: а./ неустойка в размер на 1465290 лв.; б./ обезщетение за забава в размер на 295833.50 лв.; 3./ Неизпълнение на задължението за представяне на отчет за изпълнение на инвестиционната програма и програмата за трудова заетост за 2004 год. Претендирана е: а./ неустойка е в размер на 10000 лв.; б./ обезщетението за забава при плащането и – 2018.94 лв.; 4./ Иск за реално изпълнение на инвестиционната програма: а./ за отчетната 2003 год. на стойност 94086 лв. и б./ за отчетната 2004 год. – 100000 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че: Искът по п.1-а е основателен изцяло, а по п.1-б – до размера на 9444.38 лв. Искът по п.2-а е основателен до размера на 1421145 лв., а този по п.2-б – до размера на 282647.97 лв. Искът по п.3-а е основателен изцяло, а по п.3-б – до размера на 1988.88 лв. Приел е за изцяло неоснователни исковете по пункт 4. Решението му е оставено в сила от състава на ВТАС, който е бил сезиран само с въззивната жалба на АСК.
Въпросът с характеристиката на неустойката наистина е принципно важен, но не е налице втората кумулативна предпоставка – произнасянето по него да е обусловило преценката на въззивния съд досежно основателността на исковете по п.4.
За да отхвърли исковете за реално изпълнение на инвестиционна програма, съставът на Апелативния съд се е позовал на неконкретност на задължението за извършване на инвестиции – посочена е само стойността, но не и естеството им. Вярно е, че в мотивите се съдържа и предположение, че вероятно неконкретността на задължението за инвестиции е обусловило включването на клауза за неустойка в същия размер, но това не е решаващ извод. Всъщност, съдът се е аргументирал основно с това, че приватизираното дружество е в производство по несъстоятелност, която е обявена с решение от 07.03.2005 год. по т.д. № 511/2003 год. на Габровския окръжен съд. Производството по несъстоятелност на „Механика и монтаж“ЕА. (в което би следвало да бъдат извършени инвестициите) е във фазата по осребряване на имуществото и затова ВТАС е счел, че реалното изпълнение е станало и невъзможно. Дали този извод е правилен или не е въпрос по съществото на спора, но не обуславя прилагането на чл.280 ал.1 ГПК.
На второ място (за пълнота на изложението) следва да се отбележи, че произнасянето по исковете по п.1 би обвързало с тезата си за компенсаторност на неустойката само първият от исковете по п.4. Т.е. изложението по чл.280 ал.1 ГПК касае само тази част от въззивното решение, което е обжалвано и в останалата му отхвърлителна част.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 115 от 21.05.2008 год. по т.д. № 546/2007 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.