О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3561/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Н. А., чрез пълномощника си адв. Ф, обжалва решение № 128 от 10.06.2008 г. по гр.д. № 177/2008 г. по описа на Търговищкия окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точки 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Н. М. К., В. И. С. и В. И. М. поддържат, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случай, че обжалването бъде допуснато, изразява становище за правилност на решението и оставянето му в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Търговищкият окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е отменил решение на Търговищкия районен съд и е отхвърлил предявения от Д. Н. А. против Н. М. К., В. И. М. и В. И. С. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давност на земеделски имот № 4* с площ от 0,780 дка и земеделски имот № 4* с площ от 0,388 дка, находящи се в землището на с. Л., общ. Търговище, местността „Чокя”.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че не е доказано придобиването по давност на процесните имоти от ищеца, чрез владението им от 1978 г. до предявяване на иска, тъй като същите винаги са имали земеделски характер и са бил включен в ТКЗС, до 1990г. е съществувала забрана за придобиването му по давност, установена в разпоредбата на чл. 86 ЗС, а през 1997 г. е установена такава забрана и с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с решението съдът е разгледал съществени материалноправни въпроси: възможността за придобиване по давност на земеделски имоти, възможността за упражняване на косвен съдебен контрол върху реституционни решения на общинските служби по земеделие, респ. съдебни решения по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, необходимостта при искове за собственост към настоящ момент да се установява право на собственост върху имота към образуване на ТКЗС.
Въпросът относно възможността за придобиване по давност на земеделски имоти след 1978 г. е съществен, тъй като касае основателността на иска с оглед въведеното от ищеца придобивно основание /давност/ и статута на спорния имот /земеделски характер/.
Останалите посочени въпроси не са съществени, тъй като ищецът не претендира да е бил собственик на имота на някакво основание към образуване на ТКЗС и не твърди да има спор за това с ответниците /като начало на давностно владение сочи 1978 г./, не се позовава и на земеделска реституция /вероятно поради непритежание на имота към образуване на ТКЗС/. Тоест, уважаването на иска предпоставя установяване придобиването на имота по давност, а останалите въпроси /за упражняване на косвен съдебен контрол върху решения на общинските служби по земеделие и необходимостта да се установява право на собственост върху имота към образуване на ТКЗС/ касаят възраженията на ответниците, че са собственици на имота по наследство от Т. Б. Д. и влязло в сила решение на ОСЗГ и скица. Разглеждането на въпросите, свързани с тези възражения, не би могло да повлияе на крайния резултат ако не е установено придобиването на имота от ищеца на твърдяното основание.
Въпросът относно възможността за придобиване по давност на земеделски имоти след 1978 г. не е решен в противоречие с посоченото в изложението тълкувателно решение № 6/2005 г., нито има данни за противоречивото му решаване от съдилищата /в изложението не са цитирани съдебни решения, нито са приложени такива/.
На би могло да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредба на чл. 86 ЗС в редакцията й в периода 1951 г. – 1990 г., установяваща забрана за придобиване по давност на вещи социалистическа собственост, към която категория вещи са били приравнявани и включените в ТКЗС земи, както и разпоредбата на чл. 5, ал.2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, в сила от 23.11.1997 г. /ДВ бр.107/1997г./, съобразно която изтеклата придобивна давност за подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ имоти не се зачита и започва да тече от влизането в сила на същата /цитираната от окръжния съд разпоредба на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ е неотносима към конкретния казус/, са ясни, конкретни и не се тълкуват противоречиво. Съобразно същите, в периода 1951г. – 1990 г. и 23.11.1997 г. – 23.11.2007г. /в случая искът е предявен на 24.08.2007 г./ е било невъзможно придобиване по давност, чрез упражнявано в законоустановения 10 годишен срок недобросъвестно владение, на земеделски имоти, включени в ТКЗС и подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Няма данни за направени разноски пред настоящата инстанция от ответниците по касационната жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 10.06.2008 г. по гр.д. № 177/2008 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: