О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София 04.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2809/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от О. –. против решение № 190 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 298/2007 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Поддържа се, че са налице основанията на чл. 280, ал.1 – произнасяне по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по касационната жалба „М” АД, чрез процесуалния си представител, поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, а в случай на допускане изразява становище за правилност на решението и оставянето му в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данни по делото, прие следното:
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Делото има за предмет предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗЗД. Ищецът – търговско дружество твърди, че е собственик на масивна едноетажна сграда – спортна зала „Строител”, с площ от 1940 кв.м., построена в УПИ *парцел/ І, в кв. 11 по плана на гр. П., кв. „Хаджи Димитър”. Като придобивни основания сочи построяването на сградата през 1984 г. от държавно стопанско предприятие, с главен изпълнител на строежа СК „М”, гр. П., завеждането й като дълготраен материален актив в баланса на стопански организации – праводатели на ищцовото дружество, включването й и в капитала на ищцовото дружество и последвала приватизация на същото. Твърди се, че общината ползва сградата без основание в продължение на повече от десет години преди предявяване на иска и се иска осъждането й да предаде на ищеца владението и да му заплати сумата 1382335 лв., представляваща част от дължимото обезщетение за неоснователно ползване на имота в периода 31.03.2000 г. – 31.05.2005 г., възлизащо в общ размер 2328000 лв.
Ответната община е оспорвала иска като неоснователен. Излагала е твърдения, че владее сградата като неин собственик, придобила това право по силата на пар. 7, т.6 ЗМСМА /отм./ и чл. 2, ал. 1, т. 9 и чл. 3 ЗОС, както и, че същата е актувана като публична общинска собственост.
С решение № 190 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 298/2007 г. по описа на Пловдивския апелативен съд е отменено решение № 289 от 20.02.2007 г. по гр.д. № 831/2005 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и вместо това е постановено решение, с което е уважен искът по чл. 108 ЗС, както и искът по чл. 59 ЗЗД за сумата 1382335 лв.
В мотивите към така постановеното решение въззивният съд, при извършване на преценката за основателността на иска, фактически е разгледал съществени материалноправни въпроси: за приложението на чл. 17 от Конституцията на Република България и по-конкретно за носителите на правото на публична собственост и критериите за определяне на собствеността като публична до влизане в сила на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост; за приложението на пар. 7, т. 6 ЗМСМА /отм./ и на чл. 2, т. 9, чл. 3 ЗОС във връзка с пар. 46 от ПЗР на ЗИДЗОС; за приложението на чл. 17а ЗППДОП /отм./, чл. 2 и 3 ЗДС във връзка с пар. 39 от ПЗР на ЗИДЗДС.
Въпросите са съществени, тъй като касаят основателността на иска и от законосъобразното им решаване зависи законосъобразното решаване на конкретния правен спор, както и на други дела, имащи за предмет подобни спорове.
Разглеждането на посочените въпроси би допринесло за точното прилагане на цитираните по-горе законови разпоредби.
С оглед разпоредбата на чл. 84, т. 3 ГПК и предвид твърдението на касатора, че процесната сграда е публична общинска собственост и е актувана като такава с акт № 55/25.05.1998 г., представен по делото, жалбоподателят следва да се приеме за субект – освободен от заплащане на държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 02.07.2008 г. по гр.д. № 2888/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: