Определение №174 от 43206 по ч.пр. дело №250/250 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр. София, 16.04.2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д. № 250 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. М. Г., [населено място] срещу определение № 336/11.09.2017г., постановено по в.гр.д.№ 168/2017г. от Великотърновския апелативен съд, с което е допълнено решение № 109/19.06.2017г. в частта за разноските, като е отхвърлено искането на С. М. Г. за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Частният жалбоподател твърди, че определението е постановено по непредявено искане, тъй като с депозираната молба по чл.248 ГПК не е поискано присъждане на разноски, а произнасяне по разноските. Според жалбоподателя първоинстанционното решение е обжалвано и в частта за разноските и именно по това искане не се е произнесъл въззивният съд.
Ответникът „Р. (България)”ЕАД, [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С молба от 11.08.2017г. частният жалбоподател е поискала произнасяне в частта за разноските, тъй като в „диспозитива на решението липсвало” такова произнасяне.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в съдебно заседание на 23.05.2017г. пълномощникът на С. Г. е заявил искане за присъждане на разноски по делото по представен списък. Искането е отхвърлено, тъй като с въззивното решение е отхвърлена жалбата на Г. срещу първоинстанционния съдебен акт и на същата не се дължат разноски. Липсата на произнасяне в мотивите и в диспозитива на решението по това искане е мотивирала състава на ВтАС да се постанови изричен диспозитив за отхвърляне на искането за разноски.
Съобразно с изложените оплаквания в жалбата настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд действително е възприел искането като такова за допълване на решението с произнасяне по искането за присъждане на разноските. Констатацията на състава на апелативния съд е правилна, тъй като въззивникът по делото е заявил искане за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
От друга страна, молбата на Г., предявена по реда на чл.248 ГПК, съдържа общо формулирано искане за произнасяне в частта за разноските, без изложение на конкретни искания или оплаквания. Във въззивната жалба е посочено, че се обжалва първоинстанционното решение и в частта за разноските, като основания за неправилност в тази част не са изложени нито в жалбата, нито при разглеждането на делото във въззивната инстанция. С решението на Русенския окръжен съд С. Г. е осъдена да заплати на „Р. (България)”ЕАД сумата от 4242 лв. разноски по делото, формирана от 4202 лв. юрисконсултско възнаграждение и 40 лв. други разноски. С въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е потвърдено изцяло първоинстанционното решение включително и в частта за присъдените разноски, поради което в тази част не е налице липса на произнасяне от въззивния съд, която да бъде допълнена по смисъла на чл.248 ГПК. Искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските не е било направено.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 336/11.09.2017г., постановено по в.гр.д.№ 168/2017г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.