Определение №176 от по гр. дело №1906/1906 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №    176
 
                                    София, 18.02.2010г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето   гражданско отделение, в закрито  заседание на единадесети февруари   , две хиляди и десета    година в състав:
                                    Председател :   ТАНЯ МИТОВА     
                                             Членове :  ЕМИЛ ТОМОВ
                                                                                       ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №1906/2009 г.
            Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по к. жалба на М. И. Т. чрез представител адв. Д от гр. Р. срещу решение № 748 от 24.06.2009г по гр.дело № 2045/2008г. на Софийски апелативен съд ,с което е оставено в сила решение от 05.06.2009г по гр.д.505/2007г на Софийски градски съд брачно отделение ,7 състав ,по отхвърлен иск на касаторката с правно основание чл. 64 ал.1 т.3 от СК ( отм.) за прекратяване на осиновяване .
В приложеното към жалбата изложение се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса за обстоятелствата, които следва да бъдат приети като основание за уважаването на този иск изследването на въпроса за вината в случая по чл. 64 ал.1 т.3 от СК. В практиката си съдилищата приемат ,не е необходимо задължително да се изследва у кого е вината за настъпването на предвидените в закона „други обстоятелства”, за да бъде осиновяването прекратено достътъчно е да се констатира дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновен . Настоящият състав на САС е приел обратното , като е запазил формално юридически една изпразнена от съдържание връзка поддържа се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос съдебната практика е оскъдна .
След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изясняването на фактическата обстановка по иск за прекратяване на осиновяване и значимите обстоятелства, явяващи се предпоставка за извод за наличие на основание по чл. 64 ал.1 т.3 от СК , е въпрос на преценка за всеки конкретен случай . Константната практика следва указанието на закона ,че определени , установени по делото обстоятелства следва да са предизвикали дълбоко разстройване на отношенията между осиновител и осиновен и при изследването на този въпрос Софийски апелативен съд не се е отклонил от изискуемото обстоятелствено изследване. Касаторката обосновава противоречие спрямо приетото в решение №924 от 04.10.1995г , ІІ г.о на ВС на РБ,но в цитираното решение е имало продължаващо над 12 години прекъсване на контактите ,изтъквано като решаващ мотив. В настоящия случай искът е предявен непосредствено след настъпване на фактите , от които е изведено основанието му и тези факти въззивния съд не е преценявал единствено предвид виновно поведение , а с оглед въздействието им спрямо отношенията. Касаело се е за конфликтно поведение на непълнолетна по повод упражняван родителски контрол , но също и по повод поведението на съжителстващия с ищцата С отношенията между него с осиновената , наложило мерки за закрила от страна на държавата и временно настаняване на осиновената преди навършване на пълнолетие. Изследвайки именно отношенията между осиновителката и осиновената конкретно,съдът е приел , че връзката помежду им може да бъде заздравена , доколкото искането за прекратяване е под влияние на инцидентни емоции и външни фактори . Изводът не противоречи на приетото с решение №974 от 30.01.2004г ВКС ІІ г.о ,чиито решаващи мотиви защитата цитира избирателно. В обсъдения от ВКС случай за основателен е приет иск на осиновител , но при провинение на осиновения ,което не е тежко , водещ мотив е била обективната констатация за липсата на пряко общуване за продължитителен период от време ( 4 години) свидетелстващ за разстройство на отношенията,без да е от значение каква вина има всяка от страните за това и в каква степен вина имат трети лица . В тази насока , като обстоятелства без решаващо значение в приложената съдебна практика са коментирани и причините за разстройството на отношенията , при лошо поведение на осиновения , дължащо се на лошо възпитание , слаб родителски контрол и пр. В приложеното решение №834 от 10.07.2008г на Варненски окръжен съд (за което няма данни да е влязло в сила) ,също е изтъкнат факта ,че изследваната връзка е била прекъсната повече от 6-7 години , поради което и искът е уважен при наличието на обстоятелствата , предвидени в чл. чл. 64 ал.1 т.3 от СК
Ето защо в настоящия случай не се поставя въпрос по точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, нито е постановено решение по въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
Не допуска касационно обжалване на решение № 748 от 24.06.2009г по гр.дело № 2045/2008г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .
 

Оценете статията

Вашият коментар