О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 20.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
търг.дело №60166/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2442/24.3.2016 г., подадена от адв. Р. Г. – процесуален представител на ответниците по исковата молба С. Г. П., лично и като пълномощник на М. И. П., както и действащ в качеството на [фирма] , както и като управител на [фирма], от [населено място], област П., против въззивно решение №33/29.01.2016 г. по гр.д.№739/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, с което е потвърдено решение №91/09.7.2015 г. по т.д.№43/2014 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е прието за установено по иска, предявен от „Р./Б./“ ЕАД – С., против ТД [фирма] – [населено място], против Е. – [населено място], против физическото лице С. Г. П., против физическото лице М. И. П. и против [фирма] – [населено място], че в полза на ищеца съществува солидарно вземане за сумата 46686,12 евро, представляваща изискуема главница към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 31.3.2013 г., изискуеми договорни и наказателни лихви и изискуеми комисионни, което вземане произтича от договор за банков кредит от 30.4.2008 г., 12 броя допълнителни споразумения/анекси/ към договора и договор за поръчителство от 14.7.20100 г., за които вземания на ищеца има издадена заповед №572/04.11.2013 г. на РС – Велинград за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата.
Със същото решение е отменено решение №91/09.7.2015 г. по т.д.№43/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в обжалваната негова част, с която е отхвърлен искът на „Р./Б./“ ЕАД – С., да се признае за установено по отношение на [фирма] – В., на С. Г. П., в качеството му на физическо лице и на ЕТ с фирма „Г.-С. П.“ – В. и на М. И. П., на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, че по отношение на тях в полза на ищеца съществува солидарно вземане освен за сумата 46686,12 евро, представляваща изискуема главница към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 31.10.2013 г., изискуеми договорни и наказателни лихви и изискуеми комисионни, което вземане произтича от договор за банков кредит от 30.04.2008 г., 12 броя допълнителни споразумения /анекси/ към договора и договор за поръчителство от 14.07.2010 г., за които вземания на ищеца има издадена заповед № 572/4.11.2013 г. на РС-гр. В. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата, и за разликата над 46686,12 евро до пълния размер на иска сумата 320936,37 евро или за сумата 274 250,25 евро, както и в обжалваната негова част, с която е осъден ищецът „Р./Б./“ЕАД-гр. С. да заплати на ответниците [фирма]-гр. В., С. Г. П., М. И. П. и [фирма]-гр. В. сумата 13089,09 лв. за разноски, изчислени по компенсация, като вместо това е признато за установено по иска с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, предявен с искова молба от 25.03.2014 г. от „Р./Б./“ЕАД-гр.С., против [фирма]-гр. В., С. Г. П., М. И. П. и [фирма]-С. П. че ответниците дължат на банката солидарно – [фирма]-гр. В. като кредитополучател, С. П. като солидарен длъжник, М. П. като солидарен длъжник съгласно договор за банков кредит от 30.04.2008 г. и 12 броя анекси към него и С. П. в качеството му на [фирма]-гр. В. като поръчител съгласно договор за поръчителство от 14.07.2010 г. и анекс № 1 към него – освен сумата 46686,12 евро, представляваща изискуема главница към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 31.10.2013 г., изискуеми договорни и наказателни лихви и изискуеми комисионни, което вземане произтича от договор за банков кредит от 30.04.2008 г., 12 броя допълнителни споразумения /анекси/ към договора и договор за поръчителство от 14.07.2010 г., за които вземания на ищеца има издадена заповед № 572/4.11.2013 г. на РС-гр. Велинград за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата, още и разликата над 46686,12 евро до пълния размер на иска сумата 320936,37 евро или още сумата 274250,25 евро, т.е. че те дължат на банката общо сумата 284250,26 евро главница по договор за банков кредит от 30.04.2008 г., сключен между банката и [фирма]-гр. В. като кредитополучател и С. П. и М. П. като съдлъжници, сумата 21583,99 евро изискуема редовна лихва, начислена върху редовната главница за периода от 5.03.2010 г. до 16.09.2012 г., сумата 8 146,93 евро изискуема редовна лихва, начислена върху редовна главница за периода от 15.05.2013 г. до 8.10.2013 г., 392,85 евро изискуема наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода от 15.06.2012 г. до 27.09.2012 г., 4490,46 евро изискуема наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода от 15.05.2013 г. до 30.10.2013 г., 2071,88 евро изискуема комисионна за управление /след отчитане на частично погасяване на дълга на 30.10.2013 г., 31.10.2013 г. и 29.11.2013 г./, ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2013 г. до изплащането на вземането, за които суми в полза на банката-ищец срещу ответниците като солидарни длъжници е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 572/4.11.2013 г. по реда на заповедното производство по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1120/2013 г. на РС-гр. Велинград, срещу която ответниците са възразили по реда на чл. 414 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че съгласно ангажираните по спора доказателства и обстоятелства е основателно твърдението на ищеца, че е неправилна преценката на окръжния съд относно липса на изискуемо вземане на банката спрямо длъжниците именно в размера, посочен в исковата молба. Установена е, съответно, неоснователност на подадената от ответниците по спора въззивна жалба, основания за отмяна на решението в обжалваната от тях част няма, в тази му част решението ще бъде потвърдено, поради обжалваното решение на окръжния съд следва да се отмени в обжалваните от банката негови части за отхвърляне на иска за разликата над 46686,12 евро до пълния размер на иска сумата 320936,37 евро или за сумата 274250,25 евро, като се признае за установена дължимост изцяло на посочените от ищеца в исковата молба суми, дължими на основание договора за кредит, обявен за предсрочно изискуем от банката, ведно с анексите към него и на основание договора за поръчителство с анекса към него, за които е издадена заповедта за изпълнение, но при отчитане на извършените плащания на датите 30.10.2013 г., 31.10.2013 г. и 29.11.2013 г. – на сумата 284250,26 евро главница по договор за банков кредит от 30.04.2008 г., сключен между банката и [фирма]-гр. В. като кредитополучател и С. П. и М. П. като съдлъжници, сумата 21583,99 евро изискуема редовна лихва, начислена върху редовната главница за периода от 5.03.2010 г. до 16.09.2012 г., сумата 8146,93 евро изискуема редовна лихва, начислена върху редовна главница за периода от 15.05.2013 г. до 8.10.2013 г., 392,85 евро изискуема наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода от 15.06.2012 г. до 27.09.2012 г., 4490,46 евро изискуема наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода от 15.05.2013 г. до 30.10.2013 г., 2071,88 евро изискуема комисионна за управление, ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2013 г. до изплащането на вземането. Следва да се отбележи, че е налице техническа грешка в диспозитива на решението на окръжния съд, защото е посочена сума, за която искът е уважен 46686,12 евро, а след това при отхвърлянето на иска за разликата до пълния размер е посочено, че тази разлика е от 46668,12 евро до 320936,37 евро, но сумата на тази разлика е вярно посочена – 274250,25 евро.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1. Следва ли да се счита за надлежно извършено връчването на уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ, когато същото е изпратено по пощата с обратна разписка, когато известието за доставяне е достигнало в уговорения между страните по договора адрес за кореспонденция, но не съдържа данни за качествата на лицето, получило пратката съгласно изискванията на чл.44, ал.1, чл.46, ал.2 и чл.50, ал.3 ГПК ?, 2. Следва ли банката – ищец, да установи при условията на пълно и главно доказване, обстоятелствата досежно надлежното упражняване своето субективно потестативно право да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и уведомяването на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита ? Сочи се практика по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно оплакване.
Ответникът по касация „Р. Б.“ Е. – С., не заявява становище в настоящото производство..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.
Поставените въпроси не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият въпрос, а именно „Следва ли да се счита за надлежно извършено връчването на уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ, когато същото е изпратено по пощата с обратна разписка, когато известието за доставяне е достигнало в уговорения между страните по договора адрес за кореспонденция, но не съдържа данни за качествата на лицето, получило пратката съгласно изискванията на чл.44, ал.1, чл.46, ал.2 и чл.50, ал.3 ГПК ?“ е фактически и визира правилността на обжалвания съдебен акт, поради което по него въззивното решение не следва да бъде допуснато. Освен това въззивната инстанция изрично е посочила, че доколкото връчването за съобщението за предсрочна изискуемост на кредита е станало при спазване изискванията на чл.12, ал.2 ТЗ и Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, в процесния случай ищецът е доказал надлежно връчване на съобщението. Въз основа на това, апелативният съд е стигнал до извод, че в процесния случай в тежест на длъжника е да установи твърдяното неспазване на изискванията за уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита, което не е сторено. Поради това не е налице несъобразяване с изискванията на т.18 от ТР №4/2013 от 18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. по описа на ВКС ОСГТК.
По вторият от поставените въпроси, а именно „Следва ли банката – ищец, да установи при условията на пълно и главно доказване, обстоятелствата досежно надлежното упражняване своето субективно потестативно право да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и уведомяването на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита ?“, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид изложените съображения на настоящия състав на ВКС, IV г.о., по първия въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №33/29.01.2016 г. по гр.д.№739/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: