О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 23.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 5310/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Й. Т., чрез адв.В.С. срещу решение № 902 / 20.05.2013 г. по гр.д. Nо 1150/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 55/05.03.2013 г. по гр.д.№ 1452/2011 г.на Асеновградски районен съд,с което е отхвърлен предявения от Т. Й. Т. против В. Й. Т. иск с правно основание чл.42 б.”в” ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Е. И. Т. до размера на 1/ 2 ид.ч., вписано с акт.№ 252, том ІІІ/25.11.2005г на СВ при РС Асеновград.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа,че по материалноправният въпрос дали завещанието,което вменява в задължение на лицето,в чиято полза е направено да го гледа е нищожно е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Позовава се на решение № 373/17.10.2008 год.по гр.д.№ 2272/2007 год.на І г.о. на ВКС.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на решението до касационно разглеждане
Въззивната инстанция е приела,че страните по делото са наследници по закон на Е. И. Т.,която е завещала на В. Т. свое движимо и недвижимо имущество, което притежава, без земеделските имоти със саморъчно завещание от 02.05.2002 г., обявено с протокол от 24.11.2005 г. на нотариус С. К.. Прието е, че оставеното от наследодателя саморъчно завещание не е нищожно,тъй като в текста на завещанието не е налице конкретно посочено задължение за гледане, а такова не може да се изведе и при тълкуване текста на завещанието.Въпреки,че в завещанието се съдържа изразът –„да изпълни наследникът ми за гледане“,тълкувайки текста на завещанието и волята на завещателя съдът е стигнал до извода,че завещанието не е направено поради очакването на завещателя да бъдат полагани грижи за него от лицето, в чиято полза е направено, както и че единствено полагането на грижи е мотивирало завещателя да направи завещанието. Поради гореизложеното въззивната инстанция приема, че не е налице поставено условие за гледане,а съдържанието на саморъчното завещание не е в противоречие със законовото изискване за безвъзмезден характер.
В цитираното от касационния жалбоподател решение № 373/17.10.2008 г. по гр.д.№ 2272/2007 г.,ВКС,І г.о. е прието, че когато мотивът за извършване на завещателното разпореждане,изразен категорично под формата на условия по см.на чл.17,ал.1 ЗН,не е да се надари лицето – бенефициер,а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка,то такова саморъчно завещание е нищожно и не може да легитимира бенефициера като единствен собственик на имотите.
Въпросът кога завещателното разпореждане или изразеният в него мотив, поради който е направено завещанието, противоречи на безвъзмездния му характер е съществен за изхода на делото,но от направената съпоставка не може да се направи извод,че поставения правен въпрос е разрешен в двете решения по различен начин и това да доведе до допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.Основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК,което се поддържа от касатора,не е налице,тъй като се поддържа противоречие с решение на състав на ВКС по конкретно дело,а не до задължителна съдебна практика съгласно разясненията,дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Същественият въпрос за мотива на завещателния акт е разрешен в съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 42, ал.1, б. „в” ЗН – безвъзмездния характер на завещанието не се опорочава в случаите, когато разпореждането е предприето от благодарствени съображения; от съображения да бъдат възнаградени положени вече грижи за завещателя, но завещателният акт, извършен с мотив да се получи насрещна престация е недействителен, тъй като противоречи на безвъзмездния характер на завещанието. В съответствие с трайно утвърдената съдебна практика, в обжалваното въззивно решение е прието, че мотива за завещателното разпореждане се тълкува с оглед пълния текст на завещанието и всички обстоятелства, имащи отношение към изразената воля на завещателя, в т.ч. и с оглед доказателствата дали към момента на извършване на акта завещателят е имал основание да изрази благодарност за положени към него грижи или завещанието е с мотив за бъдещо облагодетелстване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 902 / 20.05.2013 г. по гр.д. Nо 1150/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: