О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 02.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4480/2016 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№10999/18.10.2016 г., подадена от адвокат Т. Я. – процесуален представител на К. П. Б. от [населено място], против определение №130/20.4.2016 г. по гр.д. №1522/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молба, вх.№1007143/19.01.2016 г., за отмяна на влязло в сила въззивно решение №3938/05.6.2012 г. по гр.д.№8008/2011 г. Софийския градски съд. С обжалваното определение тричленния състав на Върховния касационен съд, IV г.о., е приел, че макар и квалифицирана молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК изложените твърдения са за наличие на новооткрити доказателства, които не са съществували като документи при разглеждането на делото във въззивната инстанция и са от съществено значение за изхода от спора – основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Позовавайки се на разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК съдът е стигнал до извод, че молбата е просрочено. Този извод е обоснован с факта, че след като молбата за отмяна е подадена на 19.01.2016 г., писмените доказателства към нея са новосъздадени, а на молителя по собствените признания в молбата за отмяна от 22.5.2013 г. са станали известни новите обстоятелства още на 18.4.2013 г. и той се е снабдил с удостоверения за същите факти от Б. Д. и С. о. през 2014 г., които са били приложени по гр.д.№320/2015 г. на ВКС, III г.о., приключило с решение, в което молбата за отмяна е оставена без уважение.
Срещу определението на Върховния касационен съд е подадена частна жалба, вх.№10999/18.10.2016 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че молбата е с правно основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК, неправилно е прието, че се касае за новосъздадени доказателства и се развиват съображения относно приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди, че в процесния случай тази разпоредба не е налице. Моли се за отмяна на обжалваното определение и разглеждане на молбата за отмяна.
Ответницата по частната жалба К. Д. Б., посредством процесуалния си представител – адв. Л. Х., е депозирала отговор по смисъла на чл.306, ал.3, изречение трето ГПК. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Изводите на тричленния състав на Върховния касационен съд, IV г.о., действащ като съд по глава XХІV ГПК, са правилни. Дадената от съда квалификация на основанието за отмяна съответства на представените по делото доказателства и твърденията, изложени в молбата. Правилни са и изводите относно това, че обстоятелствата, на които се позовава молителят, и описани в представените от него доказателства, са били предмет на обсъждане, в друго, предходно производство по отмяна, с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, в което същите обстоятелства са се съдържали в други документи. С оглед този установен факт законосъобразно е прието, че срокът за подаване на молбата за отмяна по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е пропуснат и същата се явява просрочена, а и самите доказателства се явяват новосъздадени.
Поради това обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора в настоящото производство частният жалбоподател следва да заплати на ответницата по частната жалба извършените от нея деловодни разноски в производството в размер на 1000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №130/20.4.2016 г. по гр.д. №1522/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о.
ОСЪЖДА К. П. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място][жк], блок 34
7Б, ет.5, ап.17, да заплати на К. Д. Б., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Л. К. Х., деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: