О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
Гр. София, 01.04. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1470/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. К. и Д. И. К., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 235 от 28.01.2019 г. по в. гр. д. № 1381/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8-ми състав, в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр.д.№ 11930/2012 г. по описа на Софийския градски съд, I ГО, 19 състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че касаторите дължат на БАНКА ДСК ЕАД сумата от 38 019.30 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018 г. до окончателното плащане, предмет на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 12.01.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 53969/2011 г. на СРС, 53 с-в; и в полза на банката са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението противоречи на задължителната практика на ВКС и е очевидно неправилно. По подробно изложени съображения се моли за отмяна на съдебния акт в обжалваната му част, с присъждане на съдебно-деловодните разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК. Поддържа се, че в случая е налице вероятно недопустимо въззивно решение, т.к. съдът се е произнесъл свръх петитум. Липсва процесуална възможност за присъждане на падежирали вноски за незаявен период и при липса на подобно искане от страна на ищеца. Недопустимо е съдът да променя исковата претенция, като изменя волята на ищеца, който е поддържал, че е обявил кредита за предсрочно изискуем.
В останалите хипотези за достъп до касация са формулирани следните въпроси: 1/ Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноски с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и допустимо ли е съдът да измества периода на исковата претенция към датата на устните състезания пред въззивната инстанция; 2/ Следва ли съдът в производството по чл.422 ГПК да съобрази вноските, чийто падеж е настъпил по време на исковото производство; 3/ Ненадлежно упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, в хипотезата, когато същият се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнително основание за вземането в пълен размер и изпълнителен титул за провеждане на принудително изпълнение, изключва ли възможността за присъждане на падежиралите вноски в хода на производството; 4/ Има ли задължение кредитополучателят да заплаща месечни анюитетни вноски с настъпил падеж към банката – ищец, при положение, че е налице заведено заповедно производство по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по същия кредит и е образувано принудително изпълнение при частен съдебен изпълнител със спряно изпълнение по реда на чл.420 ГПК. 5/ Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл.422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирали и непадежирали погасителни вноски в заявлението по чл.417 ГПК и исковата молба. Твърди се, че горните въпроси са разрешени в противоречие с решението по т.д.№ 2932/2015 г. на ВКС, II т.о.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва нейната основателност, както и поддържа, че не са налице предпоставките на закона за допускане на исканото касационно обжалване. Претендира разноски по реда на чл.78 ал.8 ГПК.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е съобразил следните обстоятелства – 1/ влязло в сила решение по гр.д.№ 20644/2014 г. на СГС, II – Д въззивен състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че определени клаузи от договора за ипотечен кредит, сключен на 11.07.2007 г. са нищожни, съгласно чл.146 З., както и банката е осъдена да върне надвзета възнаградителна лихва в размер на 2 641.35 лв. за периода до 05.12.2012 г.; 2/ Липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост от страна на банката преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 3/ Наличие на неизпълнение по отношение на вноски с настъпил падеж. При тези факти съдът е приел, че ненадлежно упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, в хипотезите, когато същият се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнително основание за вземането в пълен размер и изпълнителен титул за провеждане на принудително изпълнение, не може да изключи дължимостта на онези неизпълнени вноски за погасяване на кредита до момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, нито възможността за снабдяване с изпълнителен титул, нито възможността на база на издадения изпълнителен лист да се предприеме принудително събиране на вземането до размера на неизпълненото парично задължение. Също е посочено, че липсата на точно изпълнение на договора за банков кредит, без последиците на предсрочната изискуемост, следва да бъде съобразено в исковото производство. Съдът при определяне размера на падежиралите вноски следва да съобрази разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК, като зачете фактите, от значение за спорното право. В този смисъл следва да се вземе предвид неизпълнената част от задължението, равна на сбора на непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция. При спазване на горните правила и като е взел предвид първоначалния погасителен план /с оглед установената нищожност на договорни клаузи/, съдът е формирал размера на дължимата от ответниците сума.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните съображения:
Поставените от касаторите спорни към момента на подаване на жалбата въпроси са окончателно разрешени с постановяването на ТР № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г. в смисъла, възприет в обжалваното решение. Според него, допустимо е предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в същото заявление и в исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК не е условие нито за редовност на исковата молба, нито за уважаване на предявения установителен иск. Подробни отговори на формулираните от касаторите правни въпроси са дадени в мотивите на цитирания акт на нормативно тълкуване. Описаната и приложена практика на ВКС, на която се основава искането за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, е постановена в обратен смисъл, но преди посоченото по-горе тълкувателно решение.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, нито е налице вероятност същото да е процесуално недопустимо. Решението съответства на задължителната и актуална практика на ВКС, което изключва възможността да се квалифицира като очевидно неправилно.
При този окончателен резултат от правния спор, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 235 от 28.01.2019 г. по в. гр. д. № 1381/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8-ми състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Ц. М. К. и Д. И. К. да заплатят на БАНКА ДСК ЕАД сумата 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: