О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
гр. София, 31.05.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 29.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 1194/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 2695/28.03.2019 г. на Л. Г. Л., за отмяна на разпореждане № 309 от 08.03.2019 г. по в.т.д. № 659/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е върната касационна жалба с вх. № 2032/07.03.2019 г. срещу решение № 21/14.01.2019 г., постановено по същото дело.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на разпореждането, тъй като касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока за касационно обжалване. С жалбата е представено ново доказателство – системен бон, който според частния жалбоподател доказва, че изпратената с пощенска пратка касационна жалба е приета в съответната пощенска станция на 05.03.2019 г., но върху плика е поставено датно клеймо – 06.03.2019 г. Поради това се претендира отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на апелативния съд за предприемане на действия по администриране на касационната жалба.
Насрещната страна по частната жалба – „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място], не изразява становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
За да върне депозираната касационна жалба срещу решение № 21 от 14.01.2019 г. по в.т.д. № 659/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, съдията-докладчик е приел същата за просрочена.
При формирането на този извод е съобразено редовно връченото съобщение с препис от обжалваното въззивно решение на 04.02.2019 г. и предвиденият в чл. 283 ГПК едномесечен срок за касационно обжалване, който е изтекъл на 05.03.2019 г. – вторник, присъствен ден. Констатирано е, че касационната жалба е подадена по пощата на 06.03.2019 г., което е видно от поставеното върху пощенския плик клеймо. Направен е извод за неспазване на предвидения преклузивен срок за касационно обжалване, обуславящо връщане на касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК.
Определението е неправилно.
Съгласно нормата на чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата, е станало по пощата, като това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на основание чл. 18 от ЗПУ. Съгласно постоянната практика на ВКС при спор относно датата на подаване на пощенската пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Не съществува пречка при грешка или пропуск пощенската служба в качеството й на надлежно овластено с удостоверителни функции лице да издаде документ, удостоверяващ деня на действителното подаване на пощенската пратка. В този смисъл са постановени по реда на чл. 290 ГПК, съответно чл. 274, ал. 3 ГПК: решение № 440/31.05.2010 г. по гр. дело № 1504/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 471 от 12.07.2012 г. по ч. т. дело № 209/2012 г. на ВКС, I т.о., определение № 838/13.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6433/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 375/28.02.2012 г. по ч. гр. дело № 287/2012 г. на ВКС, ГК, III г. о. и други съдебни актове.
Според легалното определение на чл. 3, т. 1 ЗПУ пощенската услуга включва приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки. Наличието на доказателства, че пратката е доставена на получателя й доказва както приемането, така и пренасянето на пощенската пратка, тъй като същите са неразделна част от пощенската услуга, без които обективно не би могла да се извърши доставката на пратката от пощенския оператор. В настоящия случай, безспорно е доказано приемането и предаването на пощенската пратка. Видно от запазения пощенски плик подател е настоящият частен жалбоподател, а получател – Пловдивски апелативен съд.
Неправилен обаче е изводът на съда, че касационната жалба е била подадена на 06.03.2019 г., с оглед датното клеймо върху плика.
Настоящият съдебен състав споделя изразеното от различни съдебни състави на ВКС разбиране, че при спор относно датата на подаване на пратката следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху нея дата.
В този смисъл са и постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 252/21.05.2009 г. по ч. гр. дело № 102/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 714/20.12.2010 г. по ч. гр. дело № 635/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в които е прието, че датата на подаване на пощенската пратка може да се установи не само чрез плика и поставеното на него пощенско клеймо, но и чрез друг издаден от пощенския оператор документ – известие за доставяне на препоръчана пратка, разписка, фискален бон, извлечение от съответните книги или нарочно удостоверение. В конкретния случай, с настоящата частна жалба жалбоподателят представя ново доказателство – системен бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД, от който е видно, че на 05.03.2019 г., в края на работния ден е извършена услуга „приемане на пратка“ от Л. Л. до Пловдивски апелативен съд с баркод за проследяване на пратката № PS63030011JCQ. Видно от запазения пощенски плик, този баркод е идентичен с баркода, отразен върху пощенския плик на пратката, съдържаща депозираната касационна жалба с вх. № 2032/07.03.2019 г.
Поради това, представеното с настоящата частна жалба доказателство опровергава по категоричен начин удостоверената с пощенското клеймо върху плика дата на изпращане на касационната жалба, което прави неправилен и изводa за процесуалната недопустимост на същата. Видно от данните по делото, касационната жалба е била приета за изпращане чрез лицензиран пощенски оператор на 05.03.2019 г. и с оглед разпоредбата на чл. 283 ГПК преклузивният едномесечен срок за обжалване на въззивното решение е спазен.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на въззивния съд за предприемане на дължимите процесуални действия във връзка с подадената касационна жалба с вх. № 2032/07.03.2019 г.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 309 от 08.03.2019 г. по в.т.д. № 659/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е върната касационна жалба с вх. № 2032/07.03.2019 г. срещу решение № 21/14.01.2019 г.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: