Определение №183 от 42053 по гр. дело №5647/5647 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 183

С., 19.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5647/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Т. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. П. Т., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д възз. с-в, от 10.06.2014г. по в.гр.д. № 9531/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 38 с-в, от 20.05.2013г. по гр.д. № 18388/2012г., с което е отхвърлен предявеният от К. С. Т. против [фирма] иск с правно основание чл. 200 КТ.
Ответникът по касация [фирма] [населено място], в подадения писмен отговор от пълномощника адв. Д. М., моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от К. С. Т. против [фирма] иск с правно основание чл. 200 КТ, въззивният съд е приел, че изложените от ищцата фактически твърдения за наличие на трудово правоотношение между нея и ответника не намират опора в събраните по делото писмени доказателства. Представения по делото договор за посредничество от 04.02.2012 г., сключен между ответника като посредник и ищцата като изпълнител не е трудов, а граждански, по силата на който посредникът възлага, а изпълнителят е приел да извършва дейности по обгрижване на определено лице, срещу което да получава от него месечно възнаграждение от 600 лв. В договора липсват елементи, които са задължителни за трудовия договор и по силата на чл. 62, ал. 1 КТ е необходимо да са уговорени в писмена форма, която е форма за действителност. След като липсва трудов договор и е извършвана работа по граждански договор, то не е възникнало трудово правоотношение със съответното предприятие и последното не е работодател на пострадалото лице, поради което предприятието не следва да отговаря по реда на чл. 200 КТ за причинените при изпълнение на работата вреди от злополука. Освен това установяването на трудова злополука и професионална болест става по реда на специални, административни по своя характер производства, уредени съответно с разпоредбите на чл. 57-60 КСО и чл. 61-63 КСО и в подзаконови нормативни актове. То е от изключителната компетентност на съответните административни органи, поради което не може да се извърши в исковото производство по чл. 200 КТ.
К. К. С. Т. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите „задължително ли е за съда правното основание на иска, определено в доклада му без възражения на страните, при постановяване на решението”, „разглеждането на иск извън основанието, посочено в доклада, прави ли решението недопустимо и нарушава ли правото на защита на страните”, „допустимо ли е изменение на иска по основание служебно от съда след приключване на устните състезания”. Прилага ТР № 1/2010г. ВКС и ТР № 1/2001г. ВКС.
ВКС намира, че така формулираните въпроси не са от значение за решаването на делото, тъй като не кореспондират с мотивите на съда. В. съд е разгледал предявения иск на основание чл. 200 КТ, така както е определил правната квалификация на иска първоинстанционният съд в доклада си от 23.11.2012г., но го е отхвърлил с мотиви, че липсват две основни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на посоченото основание – сключеният между страните договор не е трудов и липсва решение на компетентния административен орган за признаване на увреждането за трудова злополука. Поставените въпроси съдържат условие /че съдът е разгледал иска не на посоченото в доклада основание/, което не съответства на данните по делото, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Няма вероятност решението да е недопустимо, за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му, тъй като предявеният иск е разгледан по заявените в исковата молба и в молбата от 02.08.2012г. фактически обстоятелства и петитум.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д възз. с-в, от 10.06.2014г. по в.гр.д. № 9531/2013г.
ОСЪЖДА К. С. Т. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място], сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.