О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
Гр. С., 02.08.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 2360/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. К. Е. [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. М., срещу решение № 806/21.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 4422/2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав. С обжалваното решение изцяло е потвърдено решение от 15.08.2014 г. по гр.д.№ 13/2013 г. по описа на СГС, І-8 състав, с което касаторът е осъден да заплати на Анна П. К. на основание чл.232 ал.2 пр.1 от ЗЗД сумата 27 626.83 лв. – неплатени наемни вноски за м.м. юни – част от ноември 2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска на 28.12.2012 г. /погрешно посочена 2013 г./ до окончателното плащане на задължението; на основание чл.86 от ЗЗД – сумата 1 128.97 лв. – мораторна лихва върху всяка дължима месечна наемна вноска за периода от падежа на плащане до 28.12.2012 г.; на основание чл.92 от ЗЗД – сумата 6 900 лв. – уговорена в т.8.3 от договора за наем неустойка за забава за периода – 06.12.2012 г. – 28.12.2012 г.; и разноските по делото за първата инстанция.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. По подробно изложени съображения се претендира обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него да се постанови ново, с което обективно съединените искове с правно основание чл.232 ал.2, чл.86 и чл.92 от ЗЗД да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените разноски за всички съдебни инстанции.
Към жалбата е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в което са формулирани следните правни въпроси, разрешени в обжалваното въззивно решение и имащи значение за изхода по конкретното дело: „1. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля, както и конкретно, точно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не? 2. Длъжен ли е въззивният съд освен да обсъди събраните по делото доказателства, да обсъди и инвокираните доводи на страните относно тези доказателства?”, които въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, т.е. при наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация.
Ответникът по касационната жалба Анна П. К., чрез процесуалния си представител – адв. И., изразява становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението, както и излага подробни доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, само в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД. Решението по останалите обективно кумулативно предявени искове не подлежи на касационно обжалване, т.к. по отношение на него важи ограничението на чл.280 ал.2 ГПК в редакцията му към момента на подаване на жалбата /ДВ, бр.100/2010 г./, според която решенията по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. Делото е с търговски характер, т.к. имотът, предмет на договора за наем, представлява магазин и ползването му е отдадено на търговец, именно с оглед търговското му предназначение, т.е. за осъществяване на търговска дейност – чл.286 ал.1 ТЗ.
За да достигне до извод за основателност на предявения иск, въззивният съд от фактическа страна е съобразил, че по делото са приети като доказателства два отделни договора за наем, които са с идентично съдържание, с изключение на датите на сключване – 28.03. и 29.03.2011 г., и наемната цена, съответно – 5 850 лв. и 1 000 лв. на месец. Според договора, наемната цена подлежи на индексиране с 6 % в началото на всяка следваща календарна година. Според нарочно съставен приемо-предавателен протокол, ищцата е предала на ответника фактическата власт върху процесния имот. Събрани са и други писмени доказателства, както и са изслушани СИЕ и СТЕ относно претендираните вземания между страните и размера на месечния пазарен наем на магазин с подобна площ за същия район към 01.04.2011 г. От правна страна съдът е приел, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по временно и възмездно предоставяне на недвижим имот за ползването му за търговска дейност. Анализът на двата договора за наем е мотивирал САС да се присъедини към извода на СГС, че уговорената наемна цена възлиза на 5 850 лв. за първата година и на 6 201 лв. – за следващата 2012 г., с оглед уговорката за нейната актуализация. В подкрепа на този извод са представените платежни нареждания, в които е посочено, че сумата от 5 850 лв. представлява дължим наем, както и от писмените изявления, направени от името на ответника /в писмо до ищцата чрез адвокати на ответника/, както и от негови изявления пред трети, неучастващи в делото лица. Ищцата е изправна страна по договора – изпълнила е задължението си да предаде държането върху имота, а ответникът дължи заплащане на наемна цена до момента на прекратяване на действието на договора с нотариална покана, връчена на 27.11.2012 г. При липса на доказателства за извършено плащане, правилно СГС е приел, че в процесния период ответното дружество не е изпълнявало надлежно задължението си да заплаща месечния наем на имота, възлизащ общо на 37 206 лв. В процесния период /през м. юни 2012 г./ е платена само сумата от 4 000 лв., както се установява от СИЕ, т.е. дължимата от ответника сума е в размер на 33 206 лв. Правилно СГС е приел, че от страна на ищцата е извършено валидно извънсъдебно прихващане чрез нотариална покана от 27.11.2012 г., в резултат на което и на същата дата, в съответствие с чл.103 и чл.104 ЗЗД е било погасено част от задължението за заплащане на наемната цена /сумата на подлежащия на връщане депозит е бил прихванат срещу изискуеми насрещни задължения – за заплащане на разноски за вода и топлинна енергия, неплатен месечен наем за м.юни 2012 г. /погасено е цялото задължение за този месец/ и за заплащане на част от дължимата наемна цена за м.юли 2012 г. По този начин размерът на задължението на ответника е редуциран до 27 626.83 лв. При липсата на доказателства, че тази сума е платена, то тя се дължи от наемателя. Според САС, СГС правилно е оставил без уважение възражение на ответника за прихващане /с надплатени суми за времето до м.юни 2012 г., общо в размер на 70 840 лв., с оглед тезата му, че действително дължимият наем е в размер на 1 000 лв./, като се е позовал на приложеното доказателство – Ревизионен доклад № 1304884 от 31.07.2013 г. на органите на ТД на НАП, сочещ, че първоначално дружеството е декларирало изплатени за наем суми, както и удържан и внесен данък върху по-ниския размер на наема, а впоследствие е извършена корекция и са довнесени суми върху реално дължимия наем и данъка, който следва да се удържи върху тях.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касация. Необсъдените по делото разходни касови ордери като документи, установяващи плащания на наемната цена в пълен размер в периода до м.юни 2012 г., не са били представени своевременно и приети по делото, нито са изхождали от касатора с цел да черпи права от тях, както и липсват твърдения в отговора на исковата молба, че той е платил дължимите суми два пъти – първо в брой и още веднъж – по банков път. Възражението му за прихващане е основано изцяло на позицията, че е плащал вместо дължимата цена от 1 000 лв., недължима наемна цена от 5 850 лв. Евентуалното му възражение /за двукратно плащане на наемните вноски/ е направено след изтичане на преклузивните срокове по ГПК. След като не са били въведени надлежно в предмета на делото, необсъждането на тези доводи и свързаните с тях доказателства са ирелевантни за неговото решаване, а поставените в тази връзка процесуалноправни въпроси не отговарят на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК – да са от значение за постановения от съда краен резултат. Според указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.10 г., т.1, материалноправният или процесуалноправният въпрос, значим за изхода по конкретното дело, е този, който на първо място е включен в предмета на спора, и на следващо е обусловил решаващата правна воля на съда. Липсата на правен въпрос, съответстващ на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за защита в настоящото производство, надлежно доказани в размер на 1 600 лв., представляващи уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Ц. К. Е. [населено място] срещу решение № 806/21.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 4422/2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с което е потвърдено решение от 15.08.2014 г. по гр.д.№ 13/2013 г. по описа на СГС, І-8 състав, постановено по исковете с правно основание чл.86 и чл.92 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 806 от 21.04.2015 г. по в.гр.д. № 4422/2014 г. на Софийския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение от 15.08.2014 г. по гр.д.№ 13/2013 г. по описа на СГС, І-8 състав, постановено по иск с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц. К. Е. от [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на АННА П. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в касационната инстанция.
Определението може да бъде обжалвано само в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, в 1-седмичен срок от съобщението, с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: