4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№537
гр. София, 01.10.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30.09. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3496 /14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София срещу решение № 1193 от 05.06.2014 г. по т.д. №2379/2013 на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение №137 , постановено на 21.01..2013 г.по т.д. №433/2009 г. на СГС, с което е признато за установено, че [фирма]- [населено място] не дължи на дружеството-касатор сумата от 49 295,93 лева –цена на доставено и потребено количество вода за периода: 08.11.2004 г.-28.03.2006 г. , ведно с мораторна лихва за периода 05.02.2005 г. до 26.03.2006 г в размер на 3 952,59 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна [фирма]- [населено място] в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав на САС се позовава на следните доказани в хода на процеса факти от значение за спорното право: За процесните суми на 28.12.2007 г. е издаден изпълнителен лист на извънсъдебно основание –чл.237б.”К” ГПК/отм./,срещу който защитата е по реда на чл. 254 във връзка с чл.255 ГПК/отм./.В рамките на релевантния за спора период ищецът [фирма] е бил консуматор на питейна вода, като първоначално е заплащал водата на база по 12 куб.м. на месец, а на 08.01.2005 г. е монтиран водомер на водоснабдителното отклонение. Дружеството-консуматор не е било единствен консуматор на питейна вода в обекта. Последният е представлявал сбор от незаконни бараки построени в общински имот, които са били обитавани от различни лица. При това положение, съгласно чл.39 ал.3 от Наредба №4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи самото отчитане на ползваната вода е следвало да става съобразно броя на обитателите на жилищата в имота. Ето защо, след като ответникът-доставчик не доказва какъв е бил броят на консуматорите през процесния период , то няма как да се установява и точният размер на цената на потребената питейна вода от страна на потребителя-ищец. От друга страна по делото е доказано по категоричен начин наличието на авария в общия обект в края на м. 10-ти и началото на 11. 2004 г., вследствие на което се е появил голям теч на питейна вода . При това положение и въз основа заключението на техническата експертиза съдът е приел, че се касае за изтичане на голямо количество вода, което няма как да е потребено от дружеството- консуматор. Според съда тази загуба е по вина на самия снабдител, тъй като, съгласно чл.41 от Наредбата именно той е бил задължен да спре водоснабдяването за конкретния обект. С оглед изложеното, съдът е счел отрицателният установителен иск за основателен и го е уважил със законните последици.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касаторите се сочат като правни въпроси: кога съдът следвало да приеме, че при възникване на авария на водоснабдителната система в частен имот, задължението по отстраняването й трябва да е в тежест на потребителите-собственици или ползватели и задължен ли е операторът да преустанови водоподаването от главен довеждащ водопровод при възникнала авария в границите на частен имот. Твърди се, че по тези въпроси е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане до касация, доколкото горните два въпроса се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая: искът е отхвърлен на първо място, защото самото отчитане на изразходваната вода е следвало да става съобразно броя на обитателите на жилищата в имота, когато не могат да бъдат монтирани индивидуални водомери в за всеки обект-чл.39 ал.3 от Наредба №4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и след като ответникът-доставчик не доказва какъв е бил броят на консуматорите през процесния период , то няма как да се установява и точният размер на цената, която се дължи за потребената питейна вода от страна на потребителя-ищец през същия период. Ето защо, повдигнатите в изложение на основанията за допускане до касационно обжалване въпроси, кога съдът следвало да приеме, че при възникване на авария на водоснабдителната система в частен имот, задължението по отстраняването й трябва да е в тежест на потребителите-собственици или ползватели и задължен ли е операторът да преустанови водоподаването от главен довеждащ водопровод при възникнала авария в границите на частен имот се явяват без значение за изхода по спора, тъй като отговорът в едната или другата насока не би се отразил на крайния резултат, при положение,че искът е отхвърлен като недоказан по основани и размер по други различни съображения.
Липсата на формулиран от касатора правен въпрос от значение за изхода по спора, който да се подложи н допълнителна преценка по законовите критерии,съгласно т.т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК само по себе си е пречка за допускане до касация.
В полза на ответника на следва да се присъждат разноски, доколкото липсва искане за това.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва основанието, на които се позовава касаторът за допускане до касация, поради което .
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1193 от 05.06.2014 г. по т.д. №2379/2013 на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.