О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 28.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 6307/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. М. Х., подадени чрез неговите пълномощници – майка му В. П. Х. и адв.Д. от АК [населено място], против въззивно решение №136 от 08.07.2013г. по в.гр.д.№ 224/2013г. по описа на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 20 от 28.03.2013год., постановено по гр.д.№225/12год. по описа на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявеният от В. П. Х. в качеството й на пълномощник на сина си М. М. Х. срещу С. и Е. Г. М. иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за продажба на имот от 15.12.2011г. за окончателен.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. За спазване нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК съдът следи служебно. В случая предявеният иск е с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. Съгласно чл.69 т.4 ГПК размерът на цената на искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т. 2. – данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В процесния случай тъй като договорът има за предмет вещни права релевантна за определяне цената на иска е данъчната оценка. Същата съгласно представеното пред първата инстанция удостоверение /л.33 от делото / е в размер 1414,10лв., тоест цената на иска е под 5000лв., при която хипотеза касационният контрол е изключен по силата на закона. Необжалваемостта на решението в тази част обуславя и необжалваемостта му в частта относно присъдените разноски.
Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството, образувано по нея – прекратено.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на М. М. Х., подадени чрез неговите пълномощници – майка му В. П. Х. и адв. Д. от АК [населено място], против въззивно решение №136 от 08.07.2013г. по в.гр.д.№ 224/2013г. по описа на Окръжен съд [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№6307/2013г. по описа на ВКС, ІІІ ГО.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :