Определение №187 от 14.3.2012 по ч.пр. дело №15/15 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 187

София, 14.03.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми март , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №15/2012 г.
Производството е по чл. 274 ал.3 вр. чл. 229 т.4 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. К. К. чрез адв. И. М. срещу определение №1185 от 28.06.2011г. по ч гр.дело № 1467/2011г.на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено протоколно определение от 17.03.2011г на СГС за спиране на производството по гр.д № 6484/2009г на основание чл. 229 т.4 от ГПК .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане въпросът е дали гражданско дело с предмет иск чл. 227 ал.1 б. „в” от ЗЗД ,предявен от ищците, представлява преюдициален спор по отношение на гражданско дело с предмет отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД , в случая обективно съединен с иск на основание чл. 26 ал.2 предл. пето ЗЗД ,заведен от същите ищци и имат те правен интерес от иска по делото , спряно с обжалваното определение . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за да се създаде еднозначна практика .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият и водещо поставен в изложението на касатора процесуалноправен въпрос , имат ли ищците активна легитимация като кредитори по чл. 135 от ЗЗД при оспорван от ответната защита интерес да водят този иск, няма връзка с решаващите съображения на съда по обжалваното определение ,което е за спиране на производството по делото, предвид наличието на друго дело, решението по което ще е от значение за правилното решаване на настоящето . Така поставен, въпросът би обусловил касационно обжалване ако въззивният съд бе съобразил възраженията за прекратяване на производството и бе произнесъл определение по допустимостта на процеса , но обжалваното определение е с друг предмет , с него е дадено разрешение на друг процесуален въпрос по конкретното исково производство. Въпрос , който няма отношение към решаващите съображения на съда ,не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Следващият въпрос в изложението е представлява ли заведено дело за отмяна на дарение по чл. 227 б. „в” от ЗЗД основание за спиране на настоящето производство, образувано по обективно комулативно съединени искове за нищожност на основание чл. 26 ал.2 предл. пето ЗЗД и отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД . Въпросът е аргументиран с твърдението на ответника по иска , че връзка между делата няма поради липса на активна легитимация за ищците по отменителния иск . Изтъква се липсата на практика, която да съдържа еднозначно разрешение за този случай ,довод за основание по чл. 280 ал.1т.3 ГПК .
По същество питането не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК. Когато се преценява връзката между две дела в хипотеза на чл. 229 т.4 ГПК, ако и двете са искови производства ,не може да се изведе еднозначно и универсално разрешение по признак правното основание на исковете по двете дела . Преюдициалността има признаци , по отношение на които съществува трайна съдебна практика .Същите са съобразени по конкретното дело от въззивния съд ,потвърдил определението за спиране на производството. Върховен касационен съд не приема довода за съответно на точното прилагане на закона и от значение за развитие на правото разрешение в смисъл, че исков процес на основание чл. 227 ал.1 т.”в” ГПК за отмяна на дарение, не може да бъде преюдициален спрямо предпоставките на иска по чл. 135 от ЗЗД . В изложенито защитата не предлага и обосновка в полза на подобно разрешение , като неправилно счита ,че при позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Върховен касационен съд следва сам да издири съображенията в полза на поддържаната теза , с цел да се установи единна и последователна практика.
При така формулирания въпрос в изложението касационно обжалване не следва да се допуска. Производството по делото ще остане спряно .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на определение №1185 от 28.06.2011г. по ч гр.дело № 1467/2011г.на Софийски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Оценете статията

Вашият коментар