3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 19.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №934/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение №48 от 29.03.2011г. по гр.дело № 72/2011г. на Ямболски окръжен съд , с което е потвърдено решението от 17.12.2010г по гр.д. 1705/2010г на Районен със [населено място] , като погасен по давност е отхвърлен установителен иск по чл. 422 от ГПК за вземане от непозволено увреждане ,признато от ответника писмено преди повече от пет години, считано от завеждане на иска. В изложението по допускане на касационно обжалване посочва основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, като приносен за развитие на правото и същевременно решаващ за изхода на делото , т.к. за да приложи давността съдът се е позовал на ТР № 5 ОТ 05.04.2006 Г. ПО т. д. № 5/2005 Г., ОСГК И ОСТК НА ВКС , се поставя въпроса следва ли цитираното тълкувателно решение да се прилага като „правна уредба” за всички случаи , или само когато давностния срок не е изтекъл.Ако се приеме първото , не се ли предрешават делата ,за които давностните срокове са изтекли ,несъвместимо с целта на закона и точното му приложение .
От страна на ответника Т. К. е постъпил отговор ,с който се оспорва основанието за допускане на касационната жалба до разглеждане .Касаторът претендира не за тълкуване на закона , а за тълкуване на тълкувателно решение , което е недопустимо .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Като формулира правен въпрос приложимо ли е Тълкувателно решение №5/2006г на ОСГТК на ВКС като „правна уредба” за всички случаи ,или само за тези ,при които погасителната давност не е изтекла , в изложението защитата подлага на коментар приложното поле на тълкувателните решения въобще.Довод за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се извежда от тезата , че въведените посредством тълкувателна дейност задължителни правни стандарти по отношение на давността би следвало да са приложими само когато погасителната давност не е изтекла към датата на издаване на тълкувателното решение, или да се прилагат към висящите към този момент дела ,но не и за случаи , при които петгодишния давностен срок спрямо иска за обезщетение на вреди е изтекъл преди обявяването на ТР №5/2006г на ОСГТК на ВКС.,считано от откриване на дееца и при висящо наказателно производство в досъдебна фаза . Изключване на тази категория случаи от приложното поле на даденото задължително тълкуване, защитата мотивира с принципа ,че тълкувателното решение действа „за напред” , а приложението на ТР №5/2006г на ОСГТК на ВКС с „обратно действие” , както бил подходил въззивния съд в обжалваното решение, нарушава целта на закона и точното му прилагане във връзка с давността и води до отнемане на основни човешки права. За да подкрепи доводите си в тази връзка , защитата твърди ,че в ТР№5/2006г на ОСГТК на ВКС е изведен нов смисъл , коментира се какво би било произнасянето на гражданския съд по допустимостта на процеса в случай , че искът за обезщетение се предяви при образувано наказателно производство в предварителна фаза (продължило повече от пет години и накрая прекратено)или преди постановяването на тълкувателното решение. Негативно се коментира и разрешението, дадено в ТР№5/2006г на ОСГТК на ВКС
Изложеното не се обема от критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос , по следните съображения :
Върховен касационен съд не приема постулираната във въпроса теза , че изведеното посредством задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС съдържание на материалноправна норма , пряко или по аналогия ще има действието , което законът свързва с материално правният характер на законовите норми. Когато съдилищата прилагат тълкуваната от общото събрание на ВКС материална норма, в случая чл. 114 ал.3 от ЗЗД и чл. 115 ал.1 б. „ж” от ЗЗД , спрямо факти, настъпили преди постановяване на тълкувателното решение, са длъжни да възприемат тълкуването , изведено в тълкувателната практика относно съдържанието и приложно поле на закона . Задължението обезпечава ролята на тълкувателната дейност на Върховен касационен съд за преодоляване на противоречива или неправилната практика, в което се състои смисъла на тълкувателната дейност, гарантиран от Конституцията , устройствения ЗСВ и процесуалния ред .
Разрешението , дадено от въззивния съд в конкретния случай ,е съобразено с горното задължение , а предлаганото от защитата разбиране , според което щом към определен момент е възприето и постановено задължително тълкуване на материална норма , до този момент правилно е било обратното тълкуване и следва обратно разрешение , не се обема от предназначението на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като е в конфликт с правната логика и ред .
Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №48 от 29.03.2011г. по гр.дело № 72/2011г. на Ямболски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .