Определение №188 от 40982 по ч.пр. дело №113/113 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 188

София, 14.03.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова

като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 113/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Р. Л. Л., подадена от пълномощника му адв. В. А., и [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. В. А., срещу определението на Софийски апелативен съд, № 74 от 11.05.2011г. по ч.гр.д. № 60/2011г., с което е отменено определението на Софийски градски съд, от 09.06.2010г. по ч.гр.д. № 25/2010г., с което съдът е оставил без уважение искането на К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на ЗОПДИППД, и вместо това с въззивното определение е допуснато исканото обезпечение, с изключение на имотите, придобити по наследство и реституция.
Частните жалби са постъпили в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
За да допусне исканото обезпечение съдът е приел, че не е необходимо имуществата, придобити по престъпен начин, да са резултат от инкриминираното деяние, явило се повод за осъществяване на проверката. Установената в чл. 4 от закона относителна недействителност прави несъстоятелни доводите на проверяваните лица, че относно част от търговските дружества, спрямо чието имущество се иска налагане на обезпечителна мярка, няма осъществяван контрол от страна на проверяваните лица. Достатъчно за допускане на обезпечението е обстоятелството, че към определен момент ответното дружество е било контролирано от едно или повече от проверяваните лица.
Частните жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси:
1. Необходимо ли е в производството по чл. 22 и сл. ЗОПДИППД и в извършената преди него проверка да се представи за попълване декларация по чл. 17 от закона и неизвършването на тези действия опорочава ли извършената проверка от К. и искането за налагане на обезпечение.
2. Води ли презумпцията на чл. 4 ЗОПДИППД до автоматична основателност на всеки иск, който К. твърди, че ще бъде предявен или във всеки конкретен случай тази вероятна основателност следва да се прецени от съда въз основа на установените обстоятелства, включително съпоставка на бъдещия иск спрямо елементите на евентуалната престъпна дейност. Като подвъпрос е поставен: Подлежи ли на отнемане по ЗОПДИППД имущество на лице, придобито през период от време, предхождащ периода, през който то евентуално е извършило престъпна дейност.
3. Предпоставка ли е основателността на бъдещия иск по чл. 4, ал. 2 от закона, респективно за вероятната му основателност при допускане на обезпечителни мерки спрямо такъв иск, наличието на претендираната сума в имуществото на длъжника. Представя определение № 70/26.01.2011г. по гр.д. № 1557/2010г. ВКС, ІІІ г.о., с което е допуснато касационно обжалване по този въпрос.
Първият от поставените въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В производството по налагане на обезпечителни мерки по чл. 22 ЗОПДИППД, съгласно препращането в чл. 22, ал. 2 от закона към правилата на ГПК, се проверява само вероятната основателност на искането. Разпоредбата на чл. 17 ЗОПДИППД е диспозитивна –органите на комисията имат право да изискват от проверяваното лице писмена декларация за посочените в чл. 17, ал. 1, т. 1-5 ЗОПДИППД обстоятелства. Т.е. законът дава възможност на Комисията да изисква декларация за установяване на посочените обстоятелства, но това не е въведено като задължение на комисията, тъй като същите обстоятелства могат да се установят и с други доказателства. Разпоредбата е ясна, прилага се непротиворечиво от съдилищата /например опр. на Бургаския апелативен съд, № 196 от 07.09.2011г. по ч.гр.д. № 224/2011г./ и не са налице предпоставки за промяна на съдебната практика. Освен това доколко пълна е проведената проверка от комисията, не е предмет на настоящото производство по налагане на обезпечителни мерки.
По втория от поставените въпроси – дали е необходимо съдът да прави съпоставка на бъдещия иск спрямо елементите на евентуалната престъпна дейност, включително и относно периода на придобиване на имуществото с периода на престъпна дейност, законът е приложен в точния му смисъл от въззивния съд. Чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД установява като правнорелевантен период „проверявания период”, а не периодът на извършване на престъплението. Връзката между престъпната дейност и придобитото имущество трябва да е вероятна – да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Това производство не дублира наказателното производство, в което съгласно чл. 53, ал. 2, б. „б” НК на отнемане подлежи придобитото чрез престъплението – чл. 1, ал. 2 ЗОПДИППД.
На последния от поставените въпроси е даден отговор с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 187 от 26.07.2011г. по гр.д. № 1557/2010г. ВКС, ІІІ г.о. с което е прието, че за основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД не е предпоставка наличието на претендираната сума в имуществото на длъжника към момента на подаване на искането от Комисията. В този случай, че този иск не може да бъде уважен поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД следва да се претендира действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, № 74 от 11.05.2011г. по ч.гр.д. № 60/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар