3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
С. 15.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 211/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е. А. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Д. П., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, ІІ гр. с-в, № 366 от 15.10.2013г. по в.гр.д. № 1283/2013г., с което е изменено решението на Старозагорския районен съд, № 611 от 16.05.2013г. по гр.д. № 524/2013г. в частта относно режима на лични отношения на бащата С. О. Ч. с детето и относно издръжката.
Ответникът С. О. Ч. от [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отменил първоинстанционното решение в частта относно определения режим на лични отношения между детето Е. С. и бащата С. Ч. и относно размера на присъдената издръжка и вместо това с решението си е определил режим на лични отношения при който бащата да вижда и взема детето при себе си два пъти в годината – 5 дни между К. и Нова година и 20 дни през лятната ваканция, считано от 10.00 часа на първия ден на съответното посещение до 18.00 часа на последния ден. Вземането и връщането на детето да става от и в дома на майката в [населено място], като майката бъде задължена да връща детето в България през посочения период за осъществяване на така определения режим. Присъдил е издръжка за детето в размер на 100 лв. месечно. При определяне на личните отношения с родителите съдът е приел, че поради местоживеенето на майката и детето във Великобритания, а на бащата в България, не е целесъобразно определянето на обичайния режим на лични отношения с детето.
К. В. Е. А. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материалноправните въпроси: допустимо ли е в случаите, когато бившите съпрузи живеят в различни държави родителят, упражняващ родителските права да бъде задължаван да води на свои разноски детето при другия родител за осъществяване на определения от съда в полза на последния режим на лични отношения и запазен ли е интересът на детето в този случай; допустимо ли е определянето на режима на лични отношения чрез понятия К. и „лятна ваканция”, без да са посочени конкретни дати и месеци на годината и съобразяването им с ученическите ваканции; запазен ли е интересът на детето, когато определеният режим на лични отношения става източник на недоразумения и спорове между родителите поради липса на конкретност и когато той задължава детето да бъде водено в друга държава с цел поддържане на личните отношения с другия родител. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а тези, свързани с охраняване интереса на детето, са решени в противоречие с ППВС № 1/74г.
ВКС намира, че поставените въпроси са от значение за решаването на делото, но не са решени в противоречие с указанията, дадени в ППВС № 1/74г. В раздел ІV, т. 3 на Постановлението е прието, че поддържането на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, поначало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване. Това разрешение се поддържа и в по-новата практика на ВКС със задължителен характер. С решение № 452/03.06.2010г. по гр.д. № 101/2010г. е прието, че тълкуването в ППВС № 1/74г. е валидно и в случаите, когато неупражняващият родителските права родител има местожителство или местопребиваване на територията на държава – членка на Европейския съюз. И в този случай отношенията между детето от прекратения брак и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, се осъществява по местожителството на последния и когато това местожителство е извън България, но на територията на друга държава – членка на ЕС. Прието е, че ако това не противоречи на интересите на детето, именно в местожителството на бащата той следва да осъществява срещите си с детето, тъй като в противен случай то се лишава от контактите не само с бащата, но и с останалите роднини по бащина линия. Поради далечното разстояние контактите следва да са по-редки, но по-продължителни. Определянето на периодите за виждане на детето чрез понятия като „лятна ваканция”, „зимна ваканция”, „лятото” или „К.” също не е в противоречие на задължителната съдебна практика. Извън фиксираните дни от всеки месец за срещи с детето, който режим в настоящия случай е неприложим, периодите за контакти с детето през годината се определят обичайно с тези понятия – в този смисъл е освен посоченото по-горе решение, също и решение № 385/23.01.2014г. по гр.д. р№ 2537/2013г. ІV г.о. ВКС с което е определен режим на виждане на детето десет дни през зимната ваканция на детето и един месец през лятото; решение № 58/10.03.2011г. по гр.д. № 829/2010г. ІІІ г.о. ВКС, с което е определен режим на лични контакти 30 дни през лятната ваканция.
Предвид изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, ІІ гр. с-в, № 366 от 15.10.2013г. по в.гр.д. № 1283/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: