2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
гр. София, 11.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 08 януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело 3536 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] срещу определение № 20981 /03.11.2015 г. по ч.в.гр.д. №13356/2015 на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 09.09.2015 г. по гр.д. №49 259/2015 на СРС, ГК,45 с-в за прекратяване на производството по исковете на частния жалбоподател с правно основание чл.124 ал.4 ГПК за оспорване верността на нотариалните заверки върху две нотариални покани, относно удостоверяване на факта на връчването им при отказ на законния представител на адресата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение от 09.09.2015 г. по гр.д. №49 259/2015 на СРС, ГК,45 с-в за прекратяване на производството по исковете на частния жалбоподател с правно основание чл.124 ал.4 ГПК за оспорване верността на нотариалните заверки върху две нотариални покани, относно удостоверяване на факта на връчването им при отказ на законния представител на адресата, съставът на въззивния съд е счел така предявените установителни искове за недопустими по следните съображения: според изложеното в самата ИМ и данните по делото ищецът по тези искове е ответник в друго висящо производство по т.д. №1/2015 г. по описа на ОС-Благоевград за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] . В хода на производството по делото пред съда по несъстоятелността от страна на [фирма] е направено оспорване и е отправено искане за откриване на производство по чл.193 ГПК относно истинността на съдържанието на двете нотариалните заверки върху две нотариални покани, относно удостоверяване на факта на връчването им при отказ на законния представител на адресата. Според ищеца подобно успешно оспорване ще доведе до извода,че ценните книги, на които част от кредиторите –молители по чл.625 ТЗ основават своите вземания не са надлежно предявени и следователно вземанията по тях не се дължат от ответника-търговско дружество, от което пък следва, че същият не е нито неплатежоспособен, нито свръхзадължен. С определение от 22.04.2015 г. постановено по т.д. № 1/2015 г. искането по чл.193 ГПК за откриване на производство по оспорване истинността на официален документ е оставено без уважение, което според ищеца по настоящите искове обосновавало интересът му от настоящите искове по чл.124 ал.4 ГПК със същия предмет, както срещу съответните молители като кредитори в производството по чл.625 и следващите ТЗ, така и по отношение на самия нотариус удостоверил факта на връчването на нотариалните покани. Този довод не е споделен от решаващия състав на СГС,ГО, първи въззивен брачен състав, доколкото според него самото искане по чл.193 ГПК е несвоевременно направено в производството по чл.625 и следващите ТЗ, поради което и страната е изгубила правото на оспорване истинността на процесните заверки като официален документ, което пък изключвало и правото на заинтересованата страна на иск по чл.124 ал.4 ГПК.
В изложение на основанията за допускане до касация е формулиран като обуславящ изхода по спора правен въпрос: за допустимостта на иск по чл.124 ал.4 предложение първо ГПК , ако истинността на документа е била оспорена от страната , предявяваща този иск, в хода на друг висящ процес по реда на чл.193 ал.1 ГПК, но съдът в този процес не е открил производство по оспорване и не е приел за разглеждане пред него на инцидентни установителни искове с този предмет. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие със задължителна практика на ВКС-ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. дело №5/2012.
Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. на ВКС счита, че липсва твърдяното противоречие с посоченото ТР като основание за допускане до касация. Последното се отнася до случаите,когато страната е пропуснала срока по чл.193 ал.1 ГПК и е изгубила правото да оспори истиността на един документ във висящ спор, изходът по който е в зависимост от това оспорване. В този случай с ТР 5/12 е прието, че същият губи и правото на иск по чл. 124 ал.4 ГПК т.е. да стори това в отделен процес. Аргументите са основани на концентрационното начало в гражданския процес по ГПК от 2007 г.. С оглед правна яснота, следва да се уточни, че в настоящия случай тази хипотеза не е налице: съдът по висящото дело е отказал да открие процедура по чл.193 ГПК като се е позовал на това, че пред него липсва такова оспорване на верността на съдържанието на двете удостоверителни заверки на нотариуса относно факта на връчването на поканите на адресата, а се навеждат само оплаквания за редовността на самото връчване. Във всички случаи защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на това произнасяне на съда по висящия пред ОС-Благоевград спор следва да стане по реда на обжалването на самото решение по спора/ така Р №147/08.08.2014 по т.д. № 5659/13 на ІV г.о/, което изключва правният интерес от иск по чл.124 ал.4 ГПК. Следователно липсва противоречие с посочената задължителна съдебна практика на ВКС като основание по чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане до касация , тъй като процесуалната ситуация е различна от третираната в цитираното ТР №5/12 на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № № 20981 /03.11.2015 г. по ч.в.гр.д. №13356/2015 на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.