3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
С., 19.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дeветнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 129/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2354 от 19.12.2011 г. по ч. гр. д. № 4389/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение от 25.10.2011 г. по гр. д. № 2183/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-17 състав за отказ да бъде прекратено производството по делото по предявения иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Съображенията му обаче не касаят мотивите на въззивния съд за оставяне без разглеждане на депозираната частна жалба – недопустимостта да бъде обжалван първоинстанционният акт, а касаят въпроса за допустимостта на предявения иск и по-конкретно допустимо ли е искът по чл. 517, ал. 4 ГПК да бъде предявен от множество ищци, ако техните права и задължения не почиват на едно и също основание.
Ответниците по частната жалба – Пале К. М. Х., К. Рьодгор Матиасен, М. М., Д. Кубин, всички граждани на Д.; [фирма], Д. и „Скандинав И. С. Е., [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу определение от закрито заседание на 25.10.2011 г. по т. д. № 2183/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-17 състав, с което е оставено без уважение искането на това дружество за прекратяване на производството по предявения срещу него иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е от категорията актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежащи на обжалване.
Определението е правилно.
Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде атакувано определението, с което съдът е оставил без уважение искането на ответника за прекратяване на производството по делото, приемайки, че предявеният иск е допустим. Напълно обоснована е преценката, че това определение не е от категорията актове, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, определението, с което при проверката по чл. 130 ГПК съдът констатира, че искът е допустим, няма характер на „преграждащо” производството по делото, а от друга – в закона не е предвидена изрично възможност за обжалването на този акт. Инстанционен контрол е предвиден единствено за определението по чл. 130 ГПК, с което съдът, след като е констатирал недопустимост на предявения иск, е постановил връщане на исковата молба.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2354 от 19.12.2011 г. по ч. гр. д. № 4389/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: