О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 08.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 422 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Б. и. ф.” против решение на Софийски градски съд, постановено на 06.10.2011 г. по гр. д. № 1900/2011 г.
Излагат се съображения за неправилност, които по съществото си са за необоснованост и противоречие с чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и Наредба № 5 от 20.02.1987 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата.
В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК насрещната страна Х. Т. Б. чрез адв. К. Ф. Г. излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебно деловодни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344,ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Софийският градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е уважил претенциите.
Съдът установил, че страните са били в трудовоправна връзка по безсрочен договор. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване в щата, като преди уволнението не е взето разрешението на Инспекцията на труда. Уволненият служител е страдал от заболяване, което попада в обхвата на болестите, за които съгласно Наредба №5/1987 г. работодателят трябва да вземе мнение на ТЕЛК и съответно разрешение от Инспекцията на труда. В случая, това не е сторено и съдът е признал уволнението за незаконно, поради несъобразяване с предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, след проведена процедура по чл. 285 ГПК и изрични указания за съдържанието на обосновката, касаторът e възпроизвел по същество съдържанието на касационната жалба, като е дал своя интерпретация на фактите и свое тълкуване кога заболяването, при което на служителя е предвидена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, е съществуващо към датата на уволнението.
Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК извършва проверка за правилността на въззивното решение, когато разглежда касационната жалба по същество и се произнася с решение.
Преди това, обаче, съдът в процедурата по чл. 288 ГПК трябва да е допуснал до касационно обжалване въззивното решение, като за целта е извършил предварителна селекция по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съдът, за да се произнесе по чл. 288 ГПК, преценява по ясно посочен от касатора, конкретен правен въпрос и дали същият е разгледан от въззивния съд, съответно с оглед приетото разрешение ли е достигнал до крайното заключение по спора. Следва да бъде установено още, с оглед поддържаното основание, че даденото разрешение по поставения въпрос противоречи на задължителна съдебна практика или е постановено при наличие на посочена от касатора противоречива съдебна практика, доказано чрез приложени копия от влезли в сила съдебни актове или пък въпроса изисква разглеждането му с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото
В случая, единственият правен въпрос, който по пътя на уточнението може да бъде определен, е към кой момент служителят трябва да е страдал от съответното заболяване, за да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Той не е разрешен в противоречие с приложените към изложението съдебни актове Решение № 355/2010 г. на IV ГО на ВКС по гр.д. № 47/2010 г. и Решение № 534/2010 г. на IV ГО на ВКС по гр.д. № 417/2009 г., в които е изяснено, че заболяването трябва да съществува при уволнението, като е установено по категоричен начин.
Така е прието и в обжалваното решение.
Дали уволненият служител Б. е страдал или не от психичното заболяване, с оглед на което съдът е приел необходимостта от предварителна закрила по чл. 333, ал. 1,т. 3 КТ, е вече фактически въпрос и отговор на него може да се даде при анализ на събраните доказателства по делото. Несъгласието с фактическите заключения, само по себе си не съставлява основание за допускане на касационно обжалване. Няма поставени въпроси нито във връзка с доказателствените средства, нито с логическите заключения на съда, при които е достигнал до съответните фактически изводи.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
К. трябва да заплати на насрещната срана сторените в производството съдебноделоводни разноски – 300 лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 06.10.2011 г. по гр. д. № 1900/2011 г.
ОСЪЖДА „Б. и. ф.”, София да заплати на Х. Т. Б. 300 /триста/ лв. – сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: