2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 18 юни 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2212 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, с чл. 248, ал. 3, изр. 2 и с чл. 78, ал. 7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Б. П. срещу определение № 1294/12.04.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 2994/2015 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение жалбоподателката е осъдена, на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК, да заплати на Националното бюро за правна помощ (НБПП) сумата 450 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за осъществено процесуално представителство по делото от адв. А. Т.-К..
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. В частната жалба се излагат доводи, че жалбоподателката не дължи адвокатското възнаграждение, за което е осъдена, тъй като назначения ? процесуален представител адв. Т.-К. не осъществила качествена защита по делото.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 7 от ГПК, във вр. с чл. 27а от ЗПП, страната по делото, която е получила правна помощ, дължи възстановяване на направените от НБПП разноски за адвокатското възнаграждение, заплатено на адвоката, осъществил правната помощ, когато изходът на делото е негативен за тази страна.
В случая е установено, че предявеният по делото иск на жалбоподателката, е отхвърлен с първоинстанционното решение, което е потвърдено с въззивното решение, а последното не е допуснато до касационно обжалване. За да присъди разноските за адвокатското възнаграждение в размер 450 лв. в полза на НБПП и в тежест на жалбоподателката, въззивният съд е установил и че въз основа на решение на председателя на НБПП, това адвокатско възнаграждение е изплатено от НБПП на назначения по делото процесуален представител на жалбоподателката.
Видно от горното, налице са всички законоустановени предпоставки, жалбоподателката да заплати (възстанови) на НБПП разноските за адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция на назначения ? по реда на правната помощ, процесуален представител по делото, поради което обжалваното определение на САС е правилно. Качеството на оказаната на жалбоподателката правна помощ по делото не е сред тези законоустановени предпоставки и няма отношение към дължимостта на тези разноски, поради което доводите в частната жалба са неоснователни.
При извършената служебна проверка се установи, че обжалваното определение е валидно и процесуално допустимо, а по изложените съображения – и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1294/12.04.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 2994/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: