2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№207
гр. София,20.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1216 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 1988 от 20.06.2012г., постановено по ч. гр. д. № 665/2012г. от Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено разпореждане от 12.04.2012г. на Районен съд- Русе по ч.гр.д. № 1469/ 2011г., за обезсилване, на основание чл.415, ал.2 ГПК, на издадените по делото в полза на банката- заявител заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и иска отмяната му. Сочи, че възражението по чл.414 ГПК не е подадено от длъжника в законоустановения за това четиринадесетдневен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение, поради което за частния касатор, в качеството му на заявител, не е възникнало задължение да предяви иска по чл.422 ГПК за установяване на вземанията. Оспорва факта, длъжникът да е получил поканата за доброволно изпълнение на 28.06.2011г. по пощата с обратна разписка, тъй като в последната не е обозначено съдържанието на плика. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба, Р. Я., не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, въззивният съд е приел, че банката не е представила доказателства в срока по чл.415, ал.2 ГПК за предявяване на иска по чл.422 от ГПК, въпреки дадените й от съда указания в тази насока във връзка с постъпилото от длъжника възражение по чл.414 ГПК. Според окръжния съд, оплакването на частния жалбоподател за липса на подадено в срок възражение по чл.414 ГПК от длъжника и оттам – за неприложимост на нормата на чл.415, ал.2 ГПК, е недопустимо, тъй като въпросът вече е бил предмет на разглеждане в производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, поради което не може да бъде пререшаван. Посочено е, че в задължителното за въззивния съд и страните по спора определение № 188/ 19.03.2012г. по ч.т.д. № 88/2012г. на ВКС, II ТО, е прието, че възражението по чл. 414 ГПК е подадено от длъжника едновременно с частната жалба по чл.419, ал.2 ГПК в двуседмичния срок от връчване на заповедта за изпълнение. Изложени са допълнителни съображения, че дори да се приеме, че въззивната инстанция не е обвързана от посоченото определение на ВКС, въз основа на доказателствата по делото може да са направи извод, че възражението по чл.414 ГПК е подадено в законоустановения срок. В тази насока окръжният съд се е позовал на обратната разписка за връчване на поканата за доброволно изпълнение, заедно с която ЧСИ е връчил на длъжника копие от заповедта за изпълнение и бланката за възражение, от когато тече срокът по чл.414, ал.2 ГПК
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос, относно надлежното подаване на възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, който се решава противоречиво от съдилищата- чл.280, ал.1 т.2 ГПК, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно дадените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а не фактическите констатации по релевантните за спора факти и изводите, направени по повод преценката на доказателствата. В случая, поставеният от частния жалбоподател въпрос относно надлежното подаване на възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е включен в предмета на конкретното дело, с оглед обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, на основание чл.415, ал.2 ГПК, но не обосновава достъп до касационен контрол, тъй като не се извежда от твърдение за превратно тълкуване на разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК относно началния момент на течението на срока за възражение, а е поставен във връзка с оплакванията в частната касационна жалба за неправилна преценка на въззивната инстанция относно момента, в който фактически е връчена заповедта за изпълнение на длъжника. Следователно, отговорът на въпроса произтича от преценката на доказателствата. Решаващата, обаче, дейност на въззивния съд, свързана с установяване на фактическата обстановка и анализа на доказателствата, е относима към правилността на акта, а не към основанията за допускане на определението до касация, които са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК. Евентуалните грешки на съда при преценка на доказателствения материал по делото във връзка с момента на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, от когато тече срокът за възражение по чл.414, ал.2 ГПК, са основание за касиране на въззивното определение, поради което могат да бъдат взети предвид само, ако определението бъде допуснато до касация. Видно от изложеното, липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за отказ за допускане на касационно обжалване.
Въпреки това, следва да се отбележи, че не са налице и релевираните от частния касатор допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Цитираното в изложението определение на Окръжен съд – Русе не е представено, поради което не се доказва същото да представлява „съдебна практика”, съобразно дадените разяснения в т.2 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Вторият акт, на който се позовава частният жалбоподател, е определението на ВКС, постановено във връзка с оставянето без разглеждане на частната жалба по чл.419, ал.2 ГПК, чието разрешение е зачетено от въззивния съд, поради което посоченият съдебен акт, не съдържа отговор на поставения въпрос в посока, противна на приетото в обжалваното въззивно определение. Ето защо, не е налице наведеното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По отношение на разпоредбата на чл.414 ГПК, предвиждаща, че длъжникът има право да възрази срещу заповедта за изпълнение /или срещу част от нея/ в двуседмичен срок от връчването й, не е налице непълнота или неяснота на закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на конкретни обстоятелства. Изложените от касатора съображения са единствено относно правилността на акта на въззивния съд, а не за мотивите, от които се извежда значението за точното прилагане на закона и за развитие на правото на поставения от жалбоподателя въпрос, поради което не е осъществена и втората релевирана предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1988 от 20.06.2012г., постановено по ч. гр. д. № 665/2012г. от Окръжен съд – Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.