2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№910
гр. София,26.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2266 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 109 от 10.12.2012г. по т.д. № 311/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 190/ 17.07.2012г. по т.д. № 681/2010г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] /предишно наименование [фирма]/ и [фирма] искове по чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено между страните съществуване на вземане на ищеца спрямо ответниците в размер на 19 495,20 евро по запис на заповед и авал, както и на законна лихва върху нея от датата на заявлението- 05.08.2010г. до окончателното изплащане на задължението.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и уважаване на исковете, ведно с присъждане на направените от касатора разноски.
Ответниците по жалбата, [фирма] и [фирма] не депозират отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че посочените като издател и авалист в записа на заповед ответни дружества не отговарят по менителничния ефект, тъй като подписите върху ценната книга не са положени, нито от С. С. – управител на дружествата, нито от В. Р., като пълномощник. Посочено е, че „липсва позоваване на ищеца и доказване на каузални отношения между страните, въз основа, на които да се направи обоснован извод за съществуването на абстрактната сделка”.
Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществените процесуланоправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно: При предявяване на иск по чл.422 ГПК, след възражение на длъжник срещу заповед за парично изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, издадена въз основа на запис на заповед, ищецът длъжен ли е да посочи доказателства във връзка с каузалната сделка в случай, че възраженията на ответника се изчерпват единствено и само по отношение на автентичността на записа на заповед? Чия е доказателствената тежест, в случаите, когато ответникът не се позовава на наличие на каузална сделка и извършвани погасявания на задължението, за обезпечаване, на което е издаден оспорваният запис на заповед?
Посочените правни въпроси не обуславят изхода на конкретното дело, тъй като отговорът на същите не би довел до промяна на изхода на спора, поради това, че водещият мотив на въззивната инстанция, довел до отхвърлянето на исковете, е наличието на неавтентичност на записа на заповед и авала, относно който касаторът не поставя въпрос. Липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 10.12.2012г. по т.д. № 311/2012г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.