Определение №209 от 41341 по търг. дело №858/858 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№209

гр. София,08.03.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 858 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 154 от 05.06.2012г. по гр.д. № 668/2011г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 648/ 27.06.2011г. по т.д. № 1297/2010г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове по чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15 000 евро по запис на заповед, издаден на 11.08.2008г., ведно със законна лихва от датата на подаването на заявлението по чл.417 ГПК – 01.02.2010г. до окончателното погасяване на задължението, за които парични задължения е издадена заповед № 910/ 04.02.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1352/2010г. по описа на Варненски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на исковете, ведно с присъждане на направените от касатора разноски.
Ответникът, [фирма], оспорва допустимостта на касационния контрол и основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения от него отговор. Иска присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ценната книга е нищожна, на основание чл.486, ал.2 ТЗ вр. чл.537 ТЗ, тъй като в нея падежът е определен едновременно по два различни начина- на предявяване и на определен ден – 01.09.2008г. Изложени са допълнителни съображение за основателност и на направеното на поемателя от издателя по записа на заповед относително възражение за липса на неизплатен остатък от продажната цена по каузалното правоотношение- договор за покупко- продажба на МПС от 10.07.2008г., във връзка с което е издаден процесния запис на заповед. Гаранционният характер на ценната книга по отношение на конкретната каузална сделка е изведен от безспорността на този факт по делото и от удостоверителното заявление в тази насока на издателя, съдържащо се на обратната страна на цената книга. Посочено е, че липсата на парично притезание на касатора – ищец спрямо ответника е установено със сила на присъдено нещо въз основа на влязлото в сила решение по т.д. № 946/2008г., с което искът на касаторът по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на остатък от продажна цена в размер на 15 000 евро по договора за продажба на МПС от 10.07.2008г. е отхвърлен, тъй като договорът не съдържа съществен елемент на договора за продажба- задължение за прехвърляне на правото на собственост. Решаващият състав е приел за недоказано твърдението на касатора, че записът на заповед обезпечава друго каузално правоотношение- договор с трето лице /автокъща/ за покупко- продажба на същото МПС, по което е налице субективна новация на страната на купувача, заместен в правоотношението от ответника. Изложени са съображения, че в тежест на ищеца-поемател е да докаже възникването на твърдяното от него каузално правоотношение, различно от посоченото в записа на заповед, като същият не е ангажирал доказателства за наличие на самостоятелни договорни отношение между него и третото лице, преведени парични средства, протоколи за предаване на владение и други, процесният автомобил не е завеждан и описван, като не са ангажирани и доказателства за договорна субективна новация по заварено правоотношение между ищеца и третото лице. Нещо повече, налице са доказателства, че ответникът е придобил процесния лек автомобил въз основа на самостоятелен договор с третото лице, въз основа на договор за поръчка от 22.07.2008г., приемо – предавателен протокол от 10.07.2008г. и фактура.
Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуланоправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като е налице и позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вместо формулиране на правните въпроси, обусловили изхода на делото, се съдържа единствено буквално възпроизвеждане на част от мотиви на посочени от касатора съдебни актове.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил отхвърлянето на предявените от него искове по чл.422 ГПК.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.
Дори да се приеме, че посредством възпроизведените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК части от съдебна практика, касаторът е формулирал въпроси във връзка с относителното възражение, отговорът на същите не би довел до промяна на изхода на спора, тъй като водещият мотив на въззивната инстанция, обусловил отхвърлянето на исковете, е наличието на нищожност на записа на заповед, относно който касаторът не поставя въпроси. В цитираните абзаци от решения на ВКС не се разглежда приетото от апелативния съд основание за нищожност на менителничния ефект.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, касаторът, [фирма], дължи на [фирма], направени за настоящото производство разноски в размер на 2500 лева- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 от 05.06.2012г. по гр.д. № 668/2011г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], направени за настоящото производство разноски в размер на 2500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар