3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
Гр.С., 03,06,2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 871 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 358/25.07.2012г., постановено по т.д.№ 689/12г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 74/19.04.2012г. по т.д.№ 127/11г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 35406 лв. – равностойността на полученото без основание – извършена работа в изпълнение на нищожен договор, ведно със законната лихва от 27.07.2011г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 09.12.2009г. ответникът по жалбата е сключил с кмета на [населено място], общ. С. договор за изпълнение на асфалтови работи, който договор е признат за нищожен с влязлото в тази част в сила първоинстанционно решение. Изложени са съображения, че работата е изпълнена с добро качество и искът за заплащане на равностойността на извършеното е уважен на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Счетено е, че окръжният съд е определил правната квалификация на иска правилно, а в доклада по чл.374 ГПК не се е позовал на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, както и е неоснователно поддържаното от въззивника /настоящ касатор/ приложение на института на водене на чужда работа без пълномощие.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и твърди недопустимост на въззивното решение с оглед на определеното основание на иска.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че касационното обжалване следва да се допусне за проверка на допустимостта на въззивния акт.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТ по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 708.12 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 358/25.07.2012г., постановено по т.д.№ 689/12г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 74/19.04.2012г. по т.д.№ 127/11г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 35406 лв. – равностойността на полученото без основание – извършена работа в изпълнение на нищожен договор, ведно със законната лихва от 27.07.2011г.
УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 708.12 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.