О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
ГР. София, 25.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България , трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.10.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1117/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Н. И. срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр.д. №182/08 г., с което на осн. чл.106 от СК упражняването на родителските права за малолетното дете на страните К, род. през 2003 г. след развода е предоставено на майката.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 и 3/въпросите допустимо ли е разрешаването на спора за упражняването на родителските права при преюдициалното за делото, според касатора, и налагащо спирането му производство за връщане на детето по Хагската конвенция, което е завел и обсъдени ли са всички доказателства по делото във връзка с предмета му са от значение за точното прилагане на процесуалния и материален закон и са разрешени в противоречие с цитираната задължителна и константна практика на ВКС/.
Въззивният съд е предоставил след развода на страните упражняването на родителските права за малолетното им дете на майката, като е приел, че понастоящем детето е трайно установено при нея в Белгия, Етербек / от началото на 2008 г./, при доказано добри и сигурни материални и социално-психологични предпоставки за отглеждането му: жилищни условия, обществена и образователна среда. Това и ниската му възраст – на 6 години, при която честата смяна на местоживеене и среда, поради раздялата на родителите носят риск от емоционално раздвоение, физическа и психическа умора и натоварване, са мотивирали извод, че най-доброто за детето в негов интерес е да остане при майката, която да упражнява родителските права.
Изводите на въззивния съд са формирани в съответствие с материалния и процесуален закон и практиката по прилагането му, на която се позовават и страните.
По делото има данни, че след извеждането на детето от РБ от страна на майката през м.01.2008 г. бащата е инициирал производство за връщането му по Хагската конвенция. Предметът на това производство обаче е различен от този на производството по чл.106 от СК / това е посочено и в писмото на министерство на правосъдието до бащата от 19.02.09 г., на различието сочат и разпоредбите на чл.3, ал.2, 16 и 17 от конвенцията и чл.22в, ал.2 от Закон за закрила на детето/. Между двете производства не съществува връзка на преюдициалност / според посоченото в ТР №1/01/, която да налага спиране на това за упражняването на родителските права до връщане на детето в РБ; по-бързото решаване на спора за родителските права след развода е от значение за трайното установяване на детето по местоживеене, с определяне на родителя, който да полага непосредствената грижа за него, както е приел и въззивният съд.
При изследване на най-доброто за детето в негов интерес, съобразно чл.106 от СК въззивният съд е преценил всички относими обстоятелства: добрите родителски качества и материални възможности и на двамата родителите и привързаността на детето към тях; предпочел е обаче майката, поради ниската му възраст – 6 г., на която по –пригодният да го отглежда родител е именно тя / ППВС №1/74 г./, както и осигурените му от нея относително постоянни и сигурни условия за живот и интелектуално развитие.
Не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване – въззивното решение не противоречи на задължителната и трайна практика на ВКС и съдилищата по споровете за родителските права след развода, нито на тази по прилагането на чл.182, ал.1,б.”г” и чл.188 от ГПК / отм./. Българското законодателство – и конкретно сочените от касатора СК и ЗЗДт, са актуализирани и съобразени с европейското право по отношение всестранната закрила на децата. Последната – като предпоставки, изражение и приоритетност за всеки конкретен случай, е намерила съответен осъвременен израз и в съдебната практика, с която е съобразено обжалваното решение.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №182/08 г. от 17.04.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: