4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София, 27.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4584/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на Софийски районен съд (СРС) срещу решение № 1558/04.07.2017 г., постановено по в. гр. д. 897/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 7944/02.11.2016 г. по гр. д. № 3065/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която СРС е осъден на основание чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 2б ЗОДОВ, да заплати на Н. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4300 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 10.05.2013 г. до окончателното им изплащане. Към жалбата е приложено Изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
В срока за отговор ищецът Н. К. излага становище за правилност на въззивното решение.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен предявения от ищеца иск за имуществени вреди, е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване решение по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лв.. В случая искът за имуществени вреди е с цена 4300 лв., поради което въззивното решение, постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Ищецът Н. К. е предявил иск против СРС на правно основание чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 001 лв., като частичен от цялостната претенция за 50 000 лв., причинени от неразумен срок на разглеждане и решаване на н.чх.д. 5050/2010г. по описа на СРС, заедно със законна лихва върху посочената сума.
СРС, в качеството си на ответник по иска, го е оспорил по основание и по размер. Поддържа, че за забавяне на производството е допринесъл и самият ищец, правейки исканията за събиране на доказателства по делото и за отлагане на производството. Твърди, че следва да бъде съобразена голямата натовареност на СРС.
Въззивният съд е приел за установено, че н.ч.х.д. № 5050/2010 г. по описа на СРС е образувано въз основа на
тъжба от Н. К. против Н. Ф. Б., поради направени от последния по време на участието му в телевизионно предаване твърдения относно тъжителя, които последният определя като клеветнически. По делото са били проведени общо 17 съдебни заседания, като в последното от тях, проведено на 24.04.2013 г., делото е било прекратено поради изтичане на абсолютната давност. Прието е, че поведението на тъжителя не е оказало влияние на продължителността на производството, доколкото нито едно от заседанията не е било отложено единствено по негова вина. Затова въззивният съд е стигнал до извода, че е налице нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Прието е, че са изпълнени изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, доколкото ищецът е инициирал административната процедура за обезщетяване на вреди по реда на глава ІІІА от Закона за съдебната власт, но не е одобрил размера на предложеното му обезщетение. Изчерпването на административната процедура обуславя допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ, а предложено от държавата обезщетение в рамките ? – основателността на иска.
От събраните в хода на процеса доказателства е установено, че ищецът е обществена фигура, известена с обществената си активност, за която общественото мнение е от голямо значение. Затова невъзможността да изчисти името си силно е засегнала честта и достойнството му. Това се отразило на социалните му контакти и на общото му здравословното състояние.
Прието е, че ищецът е доказал претърпените неимуществени вреди вследствие на нарушаването на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което определил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 5000 лв., като е съобразил натовареността на съдията докладчик за процесния период и фактът, че ищецът е имал възможност да търси защита на доброто си име по гражданскоправен ред.
В Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, Софийски районен съд подържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Съотносимо ли е обезщетение от 5000 лв. за нарушението на правото на разглеждане на съдебно производство, образувано по тъжба на ищеца, продължило 3 години и 17 дни, с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и, в този смисъл, длъжен ли е съдът при определяне по справедливост на размера на неимуществените вреди да се съобразява с размера на обезщетенията, присъдени от ЕСПЧ и ВКС в аналогични случаи.
2. Търпи ли вреди от прекратеното поради абсолютна давност от частен характер, образувано по тъжба на пострадалия, ако пострадалият е разполагал с алтернативен път за защита на своите права – гражданскоправният? Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в производство по иск с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ съдът да отчете и с оглед на това да намали размера на обезщетението при наличието на алтернатива на избрания от ищеца наказателноправен ред за защита на своите права, а именно -гражданскоправният ред?
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване тъй като поставените въпроси не са обуславящи и не отговарят на изискванията на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно т.р.№1-2010-ОСГТК.
Първият поставен въпрос се състои от две части като в първата си част е въпрос по правилността на решението, тъй като се пита дали в случая ищецът има право на обезщетение за неимуществени вреди в такъв размер. Правилността на решението е предмет на контрол в друго производство след допускането на касационно обжалване, а в случая е извън приложното поле на производството по чл. 288 ГПК. Противоречието с практиката на ЕСПЧ по аналогични случаи не е сред основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл. 280, ал.1 ГПК, а противоречието с практиката на ВКС по аналогични случаи е основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, но в случая не е налице аналогичен случай в цитираната практика, тъй като липсва съвпадение в обективните критерии, които са елементи на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД при сравнението им с данните от делата /решения №532-10-ІІІГО и №18-14-ІVГО са постановени по иск по чл. 2, т.2 ЗОДОВ, а по решение № 66-15-ІІІГО увреденото лице не е обществена фигура, известена с обществената си активност, за която общественото мнение е от голямо значение/.
Вторият поставен въпрос не би могъл да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото не съществува противоречие между становището на касатора и приетото от въззивния съд, че натовареността на наказателния съдия и наличието на друг- гражданскоправен ред за защита, са обстоятелства, които водят до намаляване размера на обезщетението. Касационното обжалване на въззивно решение по чл. 280, ал.1, ГПК се допуска по повод на касационна жалба против приетото от въззивния съд. Когато становището на жалбоподателя по тълкуване на закона съвпада с приетото от съда, това не може да е основание за касационно обжалване и съответно не може по това съвпадащо тълкуване на закона да се постави въпрос, който да обуслови допускането на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Софийски районен съд (СРС) с вх.№ 14146/14.08.2017г. по описа на САС, в частта, в която е обжалвано въззивно решение № 1558/04.07.2017 г. на САС, постановено по в. гр. д. 897/2017г. по иска за имуществени вреди в размер на 4300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2013 г. до окончателното им изплащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1558/04.07.2017г., постановено по в. гр. д. 897/2017г. на Софийски апелативен съд, в останалата част по иска за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2013 г. до окончателното изплащане.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в 1- седмичен срок от връчването, в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: